Голямата прахова буря на Марс през 2018 година: какво знаем за нея?

1
168
Добави коментар
redbul80
redbul80

Марсоходът на НАСА „Кюриосити“ засне тази снимка на прашното марсианско небе на 10-ти юни. „Кюриосити“, за разлика от „Опортюнити“, разполага с ядрен източник на електроенергия на борда, поради което праховите бури не го застрашават в такава степен. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

13 юни 2018 г. 22:13 ч.

Светослав Александров. Екипът на марсохода „Опортюнити“ е сериозно притеснен дали 15-годишната машина ще преживее праховата буря, която се е разразила на Марс. Последният радиоконтакт с „Опортюнити“ е осъществен през неделя, а от тогава до сега марсоходът не е излъчил радиосигнал. Бурята, по думите на марсианските учени, е най-сериозната, наблюдавана до този момент. И ако до броени дни тя се обсъждаше само от тесен кръг специалисти, които имат достъп до данните от космическите апарати, днес вече дори обикновени астрономи-любители докладват, че я виждат с малките си телескопи! Бурята обхваща площ, която е еквивалентна на площта на Северна Америка и Русия взети заедно. При това тя се води локална – с изгледи да стане глобална и да покрие цялата планета. 

Тази вечер НАСА излъчи специална телеконференция, на която беше разказано всичко, известно към настоящия момент. И тук е момента да спомена – самият факт, че на Марс има буря, не е изцяло лоша новина. Да – опасността за „Опортюнити“ е сериозна и има голям шанс той да не успее да я „преживее“. Но същевременно учените не познават много добре процесите, които водят до образуването на бури. С други думи, настоящата буря е добре дошла за науката. Освен „Опортюнити“ на повърхността на Марс работи и марсоходът „Кюриосити“, който има ядрена батерия на борда и не е застрашен в същата степен („Опортюнити“ разчита на слънчеви батерии). От орбита около Марс наблюдават още: американските мисии „Марс Риконисънс Орбитър“, „Марс Одисей“ и „Мейвън“, европейската мисия „Марс Експрес“, мисията на Русия и ЕКА „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“, индийската „Марсианска Орбитална Мисия“. Всички те събират данни. Да добавим и наземните телескопи и можем да сме сигурни, че ще научим много съществени факти за Червената планета. Независимо, че жертвата може да е марсоходът „Опортюнити“, тези факти трябва да бъдат научени – ако искаме да изпратим хора на Марс, трябва да сме наясно с опасностите пред тях. Затова първо изпращаме роботи. 

Държа да отбележа и още нещо важно. Хората имат крайно изкривена представа за това какво представляват праховите бури на Марс. Това е така, защото широката общественост като правило не се информира от научните статии, а от филмите. Безспорно Холивуд ни е дал най-лошите уроци за космонавтиката. Даже във филма „Марсианецът“ от 2015-та година, който го окачествиха като изключително точен от научна гледна точка, точно праховите бури не бяха показани както трябва. Измисленият астронавт Марк Уотни трябваше да се бори със страховит вятър, който съсипва антената и къса структурата, изграждаща станцията на повърхността. Но в реалността нищо подобно не се случва. Атмосферата на Марс е силно разредена, налягането е едва 0.6% от земното. Това ще рече, че няма толкова силен вятър, който да преобръща предметите. На телеконференцията тази вечер беше упоменато – няма никакъв шанс „Опортюнити“ да бъде заринат от пясък. Да, ще падне пясък върху него – но ще е много тънък слой. 

Опасностите от бурите са други – фини прахови частици се вдигат високо в атмосферата и това води до гъста мъгла. Толкова гъста, че учените съобщиха, че денят се е превърнал в нощ. Съответно голямото притеснение за „Опортюнити“ е дали ще има достатъчно слънчеви лъчи за презареждането на батериите му. 

Фактите са следните: абсолютният температурен лимит, който марсоходът може да издържа, е -55oC. Добре би било температурите да не паднат под -40oC. Хубавото на праховите бури е, че прахът действа като изолатор и няма такива големи разлики – през нощта не се очаква температурите да паднат под -35oC, така че екипът е предпазливо настроен оптимистично. Друг повод за оптимизъм е, че батериите на борда на „Опортюнити“ са в много добро състояние – независимо, че се използват от 2004 година насам и са преминали над 5000 цикъла заряд/разряд, те все още имат 85% от оригиналния капацитет. Де да можеше същото да се каже за батериите на мобилните ни телефони, но при планирането на космически мисии се вземат сериозни мерки хардуерът да е качествен. Повод за песимизъм дава възрастта на марсохода – скоро ще станат 15 години, откакто е изстрелян. Екипът на телеконференцията го описа като „стара баба в кома“ – всички са много привързани към него, но се надяват да не си отиде скоро.

На практика ние не знаем какво се е случило с „Опортюнити“ по понятна причина – липсва радиосигнал от него. Предполага се обаче, че със затъмняването на небето мощността е паднала толкова ниска, че работят само най-най основните системи: часовникът, който е програмиран да поддържа нагревателите и батериите. Часовникът проверява каква е мощността и в случай, че е достатъчна, включва компютъра. Ако ли не – „Опортюнити“ заспива отново. 

Опасността е мощността да не падне толкова ниско, че самият часовник да се рестартира. Случи ли се това, марсоходът може да загуби ориентация за ден и нощ. Тогава той ще започне да включва компютъра и да се опитва да се свърже със Земята периодично, на интервали. Което може да доведе до изтощаване на батериите. 

Накратко казано: нищо не можем да правим, освен да чакаме. Да се надяваме, че бурята ще утихне, но това няма да стане поне още няколко дни. А през това време очакваме учените да съберат богатство от научни данни, за да разберем как точно възникват тези колосални прахови вихрушки. 

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/