НЕИЗБЕЖЕН СПЪТНИК
Нагазва месец босоног
на сънищата в лятната трева –
върви през плевелите избуяли
на болките ненадживяни,
през сенките на неудачите,
през бурена на неуспехите.
Върви към новите предизвикателства
на утрешния ден,
към непознати кръстопътища
на нови изпитания,
които ще отхапят още от плътта му
и ще изпият от топящите се сили.
От скърцащите звуци на нощта,
от черната ѝ глъбина,
добро не чакайте да изпълзи.
Нагазва месец изтънял
на Космоса през угарите черни.
И пак ще бъда негов неизбежен спътник.
