Заместник-министър е и е жена. Дава интервю в сутрешен блок.
Докато говори и се усмихва, водещият Хекимян се пресяга към нея под прожекторите, над масата и я зашлевява с опакото на ръката си, после тежко сяда на стола си и се отпуска. Зрителите не са сигурни какво се е случило. Може би се е случило това, което трябва.
Когато властта става нагла, електоратът трябва да я удря. Навсякъде по света, някой в преразход на бюджетни средства веднага, ама веднага се покайва, съжалява, връща пари, дава оставки и е разследван. Когато някой си прави екскурзия до международни форуми, докато майки с деца седят на палатка пред парламента – веднага изчезва от политиката и отива в манастир. Дори да е невинен, дори да е подведен, дори да е Исус.
Когато тия деца са с увреждания, грехът става тежък, непоносим.
Деца, болни и живеещи със 120 лева трябва да влязат в положението на ехидната министърка, че “форумът бил много важен, а билетът купен в последния момент, а темата за първа класа е дребнотемие…” Когато никой не ги бие дори с думи, те ще крадат и крадат от най-слабите, най-болните и обречените. Когато някой иска бон тон и възпитано водене на разговора в едно студио, той трябва да е чист като сълза, работещ като вол за тия болни деца и пълен с емпатия като монахиня сред прокажени.
На наглите трябва грубо, стресиращо, твърдо и жестоко да им се каже какво искаме от тях в този слънчев ден, когато всеки, който няма дете с увреждане благодари на Бога именно, че няма дете с увреждания. Но другите?
Трябва да им се каже – върни парите, кучко. Веднага.
Защо сме любезни с официално назначените ни за крадци, защо сме внимателни към взломаджиите по време на обира, защо, защо? Защо, бе, Антоне, не я удари? Защо още се държим възпитано на място, където кражбата се оправдава с повдигане на рамене?
Върни парите, кучко. Нямаме време за любезности, разбери.
Мартин КАРБОВСКИ/ Източник: lentata.com
loading…
