Пътуване при работа в чужбина.

1
142
Добави коментар

Пътуването при наемане на работа в чужбина 
е съпътствано с някои особености, които могат и да се променят. След назначаване на работа, чуждестранният работник си заплаща сам пътните разходи до страната, в която се намира фирмата – работодател, освен ако изрично не е договорено, че пътуването ще е за сметка на работодателя.

Работни визи.
Работните визи, издавани на чуждестранни работници са два вида:

-) за сезонни работници и
-) за работници с дългосрочни договори.

а) Работните визи за сезонни работници 
се издават най-често на млади хора и студенти от 18 до 25 години и продължителността им обикновено е за 6 месеца, без право на подновяване.

Времето, прекарано в страната с виза за сезонни работници не се зачита за резиденция. За да получи такава виза, работникът трябва да има достатъчно пари да се самоиздържа (въпреки, че ще работи), обратен билет и собствена медицинска застраховка.

Визите за сезонни работници се издават на хора, уредили си работа по курорти през туристическия сезон или във ферми по време на прибиране на реколтата.

б) Другият вид работни визи са за чуждестранни работници 
по дългосрочни договори. Работниците в чужбина с такава виза са и официални резиденти в страната и се ползват от социалните осигуровки и с правата на местните граждани.
Такива визи се издават първоначално за срок от 1 година и след изтичането им могат да бъдат подновявани (ако и трудовият им договор се поднови или ако подпишат нов договор с друг работодател).

В почти всички държави, основно изискване е работната виза да бъде издадена извън пределите на страната. За да издаде работна виза чуждестранният консул ще изисква:

– трудовият договор. Той трябва да съдържа подробности за професията, времетраенето на трудовата дейност, заплатата на работника и др.;
– всички възможни дипломи и сертификати, доказващи квалификацията и уменията на чуждестранния работник;
– адреса на предварително уреденото жилище, където ще живее чуждестранния работник;
– 3 снимки.

Договор
При наличието на ”перфектен” договор, консулите едва ли ще създават проблеми на чуждестранния работник, но докато проверят в страната си за фирмата-работодател и подробностите от договора, минава доста време – обикновено не по-малко от три месеца, през който период, чуждестранният работник не трябва да посещава страната.

Известно е, че във всички държави съществува безработица и за да не се накърняват интересите на местните работници, фирмата-работодател преди да назначи чужденец на вакантното си работно място, трябва да докаже, че го е регистрирала в продължение на 1 месец в своята страна (това може да бъде чрез обяви във вестниците или в местната работна служба) и че въпреки рекламната кампания никой местен работник не се е появил.

Формуляр
Формулярът, който се попълва в консулствата за издаване на работна виза, се състои от две части:

– в едната се попълват подробности за работата, 
– в другата работникът си пише автобиографията. 

Работна виза не се изисква в следните случаи:

– работник е изпратен в чужбина от неговата фирма със специална задача;
– работник е командирован в чужбина по програма за обмяна на опит.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––