Българката ражда при комунизма и след фашизма, но не при демокрация

2
147
Добави коментар
Temaonline
Temaonline

Тенденцията за раждаемостта в България все още не е в графа „неблагоприятна“. На всяка българка във фертилна възраст от 15 до 49 години се падат по 1,6 родени деца, което е над средното за Евросъюза – съобщи председателят на НСИ Сергей Цветарски по повод началото на подготовката за преброяването, което трябва да се проведе през 2021 г.

Според него изчисляването на раждаемостта на 1000 души население не съвсем точно, защото в тази бройка се включват и лицата от женски пол, които не са в детеродна възраст и мъжете. За това националната статистика предпочита да работи със среден брой деца, родени от една жена в плодовита възраст“, поясни той.

Статистическите данни обаче сочат, че последната година, когато страната ни е имала положителен демографски прираст – повече раждания на деца от починалите хора, е била 1989 г.

Дори през 1946 г., само година след Втората световна война има два пъти повече родени, отколкото починали при почти същото население като сега. Магдалена Костова – директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в института, допълни, че спрямо преброяването през 2011 г. населението е намаляло с 300 000 души.

„Към края на миналата година то е било 7 050 000 души. Очакваме догодина да падне под 7 000 000, ако се запазят настоящите тенденции“, добави тя.

На 29 юни вече населението на България падна под 7 милиона. Това се случи точно в 14 часа 07 минути 03 секунди и бе отбелязано в брояча на Департамента по икономически и социални въпроси към ООН.

„Всеки ден намаляваме с 220 души, или 9 души на час, като това намаление в действителност е минус 13 етнически българи и плюс 4 роми, (-9=-13+4). Това означава, че българите намаляват с 13 и стават малцинство, а ромите се увеличават с 4 и стават мнозинство в Отечеството ни. А ние сме най-бързо намаляващата нация в света“, коментира тогава Петър Иванов, шеф на демографския институт към БАНИ.

Официалните данни сочат, че за пръв път сме минали 7 милиона през 1946 година – преброяването на населението тогава показва, че към 31 декември 1946-а сме 7 029 349 души. През 1985 г. бележим пик и сме близо 9 милиона – 8 948 649 души.

Относно ролята на емиграцията за броя на населението, Костова заяви, че тя също има своя принос.

„Емигрират предимно млади хора в активна възраст, жени във фертилна възраст. Естествено това се отразява на цялостната структура на населението“, допълни тя.

Според председател на Националния статистически институт  Сергей Цветарски след пет години ще имаме нулева миградия и колкото  българи напускат страната, за да търсят щастие в чужбина, толкова и ще се завръщат от странство у нас. И така емиграцията ще спре.

Прогнозата на шефа на НСИ се баздира върху стопяващата се разлика между връщащите се в България и заминаващите извън границите й. По думите му и раждаемостта у нас не е ниска. Дъното е достигнато през 1997 година и оттогава тя върви нагоре.

НСИ започва подготовка и за следващото преброяване на населението, което ще е през 2021 година. Тепърва ще се решава дали то да бъде електронно, с преброители или смесено.

Освен преброяване на населението, ще се събира и информация за жилищните характеристики на домовете, за енергийната ефективност на къщи и апартаменти.

Със сигурност ще ни питат и за предмети с по-дълъг живот като печки, перални, климатици, плазмени телевизори… Вероятно сред въпросите ще е и каква професия упражняваме. Целта е да се проследят условията, при които живее населението.

Последното преброяване у нас е било през 2011 година, като в него са участвали около 45 хиляди преброители. Близо 42% от хората са попълнили анкетите онлайн, а за предстоящото преброяване се очаква броят им да е по-висок – 68%, имайки предвид факта, че такъв е процентът на домакинствата, ползващи интернет.

Сергей Цветарски уточни, че все още не решено дали 18-тото преброяване през 2021 г. да не е изцяло онлайн или да бъде отново смесено, както предишното, когато по този начин бяха събрани данни за почти 42% от населението.