Какво се крие зад серията журналистически материали за намерилия закрила в Сърбия банкер-беглец Цветан Василев, които се появиха в последно време във влиятелния белградски вестник „Blic“?
Последната публикация по чувствителната за всички българи и политици тема за КТБ и Цветан Василев излезе под заглавието: „Цялото семейство на българския магнат се издирва от Интерпол за пране на пари; Дъщерята на Василев била арестувана в Сърбия миналата година“.
Всички информации във връзка с Василев идвали от негов близък приятел, чието име и презиме са познати на редакцията, припомня още „Blic“.
Как така точно сега този близък приятел проговаря за връзките на Василев в Сърбия и неговите планове, бизнес пируети с вкус на политическа битка, които общо взето не са тайна нито за България, нито за Сърбия, нито пък за Интерпол?
Между всички актьори в тази политическа драма, защото Василев е поискал политическо убежище в Сърбия, цари пълна хармония и съдебна еквилибристика. Казвам политическа, защото, както обяснява сръбският „Blic“, политическо убежище се дава на лица, които са избягали от политическо преследване в своята родина. Има и нещо друго: ако приятелите ни предадат или нещо не в ред с нас, или с приятелите.
Интересно е, че по този въпрос не се вдига голям шум в Сърбия в началото на годината, когато, според „Blic“, сръбската, освен българската и австрийската, прокуратура е започнала да проверява престъпните действия на българския магнат. Защо точно сега изплуват обвинения за икономическия катаклизъм и кражби, подготвян за Сръбската фабрика за стъкло в Парачин от Цветан Василев, който от балкански бизнес герой и спасител на сръбската икономика се превърна в опасен престъпник с мафиотски намерения? Дали са започнали да духат нови ветрове в Сърбия, и сръбските симпатизанти на парите на Василев са започнали да се страхуват, че ще ги сполети съдбата му?
От друга страна неписано правило е в орбитата на човек като Василев да се въртят неуспели бивши политици, дребни ченгета от малки и големи държави, журналисти с ценоразпис, но и някои хора, които наистина могат да свършат работа, ако се плати добре . Така че всичко около Цветан Василев в Сърбия звучи като лош детективски роман, в който бизнес, политика, правосъдие и лични връзки на високо ниво с аромат на подкупи създават симбиоза от абсурдности.
Не бих искала случая „Цветан Василев“ да се превръща в сценарий за филм, който е произведен на Западните Балкани. Защото това не е добре за имиджа на България, за Сърбия и да не говорим, която чука на европейската врата с тежки ипотеки от миналото във всички посоки, но декларира, че иска да се освободи от тях.
Връзките на Цветан Василев с бившия сръбски президент Томислав Николич не са тайна за никого (той е правил дарение за фондацията на неговата съпруга Драгица), контактите им са фиксирани, независимо как е достигнал до бившия сръбски държавен глава. Но дори и те да са запазени досега, както спекулират сръбските медии, след своя неуспешен президентски мандат експрезидентът е „господин никой“ по политическо влияние. Най-влиятелният политик, без когото в Сърбия не става нищо, човекът-оркестър, или 3 в 1, както го наричат, защото е де факто президент, премиер и лидер на партия, е Александър Вучич. Той сигурно няма да си позволи лукса да наследи компрометираните приятели на Томислав Николич, да свържат името му с тях и да им помага.
Свободните вариации в сръбските медии, че Цветан Василев иска и търси възможности да установи контакт на най-високо ниво в Сърбия, за да се спаси от екстрадиране, на този етап са в рамките на научната фантастика. За съжаление, нито сръбските, нито българските медии не са „ваксинирани“ от сензационни открития, според които банкерът-беглец прави опити да подкопае и свали правителството на Борисов и търси път до Вучич или негови близки сателити.
Факт е обаче, че около пребиваването и бизнес вариантите на Цветан Василев в Сърбия има много неизвестности и необясними политически и съдебни пируети, които поставят под въпрос желанието да се открие истината за фалиралата КТБ.
В Белград и София в последните месеци обаче сръбски и български президенти и премиери, и високопоставени политици даваха обещания за какво ли не, и за много сенчести и нерешими досега проблеми се видя светлина в тунела.
Не искам и не мога да повярвам, че случаят Цветан Василев може да бъде „кост в гърлото“ или нерешимият казус за Интерпол, за българското и сръбското правосъдие, дори и за самия Василев, който твърди, че е без вина обявен за виновен.
Случаят Василев трябва да се решава при открити врата, при пълна прозрачност, защото всяка тайна, пък и най-голямата – рано или късно излиза на светло. И защото няма обръч, който не може да се разкъса.
Въпросът е само кога и каква ще бъде цената на този балкански съдебно-политически и бизнес специалитет, и кой ще я плати.
–––––––––––––––––
* Ели Юрукова, кореспондент на Агенция БГНЕС в Белград
