КНСБ иска увеличение за заплатите в бюджетната сфера и предлага промени в данъчното облагане с въвеждането на необлагаем минимум в размера на МРЗ. Това каза на пресконференция в Пловдив президентът на КНСБ Пламен Димитров.
От синдиката искат 1 млрд. лв. повече от бюджета на страната да бъдат отделени за увеличение на заплатите на работещите в бюджетните системи. Това искане е премерено и съобразено с реалностите и възможностите както на бюджета, така и на нуждите на пазара на труда, за да се задържат хората, посочи Димитров. Той допълни, че една трета от тази сума е вече договорена с увеличението на заплатите на учителите. Остават 670 млн. лв. за останалите бюджетни системи, като работещите в спешната помощ, в центрове за хора с увреждания, в Агенциите по заетостта и социално подпомагане, работещите в музеи, читалища, библиотеки и др.
„При положение, че през миналата година бюджетът завърши на плюс 800 млн. лв., това увеличение на заплатите с 1 млрд. лв. е възможно. Тези пари да бъдат вкарани в доходите на хората, а не в магистрали, самолети и кораби“, каза президентът на КНСБ.
По мнението му това ще доведе до увеличено потребление и ще стимулира допълнително растежът на брутния продукт.
С предложеното от синдиката въвеждане на необлагаем минимум в размера на минималната работна заплата ще бъдат разтоварени всички работещи, каза Димитров. Всички държави с въведен плосък данък имат необлагаем минимум, само България и Грузия нямат, посочи той. Той допълни, че с вдигането на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. ще се вдигне и размерът на максималната пенсия на 1200 лв.
Нашата цел е за четири години, до края 2022 г., доходите на българите да достигнат 60 процента от средно европейските нива на глава от населението или СРЗ да достигне или приближи €1000 евро, каза Димитров. Това, според него, е постижимо, ако темповете на увеличение на доходите се запазят.
Даже сърбите ни изпревариха по доходи
Сръбският президент Александър Вучич се похвали с повишение на доходите, като изтъкна, че страната му е изпреварила по заплати България. Той говори пред местните медии, след като посети строежа на нова болница.
Запитан дали ще се стигне до предсрочни избори в страната, той не видя основание за това, а един от доводите му е икономическият растеж, благодарение на който Сърбия вече е пред България. Това става ясно от видео, качено на неговия сайт.
„Не виждам причина за предсрочни избори, но ако огромен брой хора настояват за такива, ще ги получат. И ще ги спечелим. Защото ние извършихме най-тежките реформи. Нашата икономика напредва сериозно – безработица намалява, а заплатите и пенсиите – растат. Средната заплата вече е €424 евро. Ако сравните – през 2002 г., когато средната заплата в Хърватия бе €700 евро, а в Сърбия само 146 евро, ще видите, че драстично намалихме разликата. Скоро средната заплата ще стане €465 евро. Намаляваме разликата с другите държави в региона. Задминахме България и Босна и Херцеговина. Албания и Македония също са зад нас. Ще достигнем и останалите. Следващите държави са Румъния и Унгария“, обяви сръбският президент.
Ако сравним данните от Националния статистически институт обаче, изнесената информация от Вучич ще се окаже не съвсем вярна. Още от края на м.г. средната заплата в България надмина 1000 лева, което е над €500 евро – т.е. повече от посочените от Вучич стойности от €424 евро и дори €465 евро, каквато той очаква скоро да е средната заплата в Сърбия.
