На 1 август започват Богородичните пости и продължават 2 седмици (до 14.8).
Богородичният пост продължава две седмици и свършва с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица (15 август), познат сред българите като голяма Богородица.
По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове – кърпи, ризи и пари.
Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.
През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност.
По строгостта на въздържанието от храна той е по-лек от Великия (Великденския) пост.
Хората трябва да се стремят към духовна средоточеност и да правят добро. Те трябва да избягват кавгите и всякакви пороци.
Преди поста на 31 юли са Богородични заговезни, когато се яде месо и млечни продукти. От първи със започването на самия пост трябва да се избягва обилното хранене и сладките храни.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и несготвена храна.
Във вторник и четвъртък се ядат варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло и вино. На празника Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се консумира риба.
Смисълът на постите е в отказването от пороците и греховете ни
Постите в Православната църква са въведени, за да ни помогнат да се усъвършенстваме духовно. Да се покаем за лошите си дела, да ги анализираме и чрез тайнствата Изповед и Причастие да получим прошка от Бога.
Днес, обаче, мнозина възприемат постите като средство за отслабване, други пък постят „за здраве“.Настина, постите може и да са здравословни, а може и да се отслабне от тях. но техният смисъл съвсем не се състои в това, а в отказването от пороците и греховните ни наклонности. Лишаването от определен вид храни пък е лишаване от любов, смирение и послушание към Отца ни. Покаянието и молитвата са основните добродетели по време на пост. Ако не постигнем покаяние, то напразно бихме лишавали тялото си.
Мнозина днес казват: „Защо да постя, след като постоянно се лишавам?“ Това обаче е твърде неправилна констатация от типа на „Защо да се храня, след като пак ще огладнея“. Но понеже постът е духовна храна, то не бива да се лишаваме от нея. Не бива да лишаваме душата си от очистване, от осъзнаването на греховете си. Те и бездруго вредят най-вече на нас самите. Пречат ни да постигнем по-пълноценен, разумен и здравословен живот, като вместо това генерират у нас напрежение, безпокойство, неудовлетвореност, нервни кризи, себеупрекване.
Друг неправилен пост, който не носи нищо добро, е външният пост. Иисус ни съветва:
„Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.“ (Мат. 6:16-18)
