Веднъж боговете се събрали и решили да се поразвлекат. Един от тях предложил: -Дайте да отнемем нещо от хората? След дълги размишления те решили да отнемат на хората щастието. Къде обаче да го скрият?
Първият казал: -Дайте да го скрием на върха на най-високата планина в света. -Не, направили сме хората силни, някой от тях ще успее да се покатери и да го намери, а останалите веднага ще разберат къде е щастието, – отговорил му друг бог.
-Тогава да вземем да го скрием на дъното на морето! -Не става. Не забравяй, че хората са любопитни, някой ще конструира апарат за подводно плуване и тогава непременно ще открият щастието.
-Да го скрием на друга планета, някъде по-далеч от Земята, – предложил трети. -Не, нали помниш, че им дадохме достатъчно ум. Някой ден те ще измислят космически кораб, за да пътешестват във Вселената и ще открият тази планета и щастието, което сме скрили.
Най-възрастният бог, който мълчал през цялото време на този разговор, най-после се обадил: -Аз мисля, че знам къде трябва да скрием щастието. -Къде? -Ще го скрием вътре в самите тях. Те ще бъдат толкова заети да го търсят някъде навън, че и на ум няма да им мине да го търсят вътре в себе си.
Всички богове се съгласили с това решение. Оттогава хората губят целия си живот в търсене на щастието, без да знаят, че то е скрито в самите тях…
