Често задаван въпрос и в практиката ни и в интернет е „Каква е давността на глобите към КАТ?“.
В настоящата статия ще се опитаме по максимално достъпен начин да обясним различните видове давност отнасящи се за глобата, като едно от най-често налаганите от органите на Пътната полиция административни наказания.
Погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН
С Тълкувателно решение №1 от 27 февруари 2015 г. на ВАС и ВКС се приема, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са погасителни давностни срокове.
Ал. 1 от същия член предвижда, че ако не се състави акт за установяване на административно нарушение в срок от три месеца от откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършването на съответното административно нарушение не се образува административно-наказателно производство.
Ал. 3 от същия член предвижда, че ако в срок от 6 месеца от издаването на АУАН, на негова база не бъде издадено съответно наказателно постановление, то тогава образуваното административно-наказателно производството по налагане на глобата се прекратява.
Върховните съдии приемат, че с изтичането на горепосочените срокове се погасява правото на наказващият орган да реализира правомощията си или казано на по-достъпен език – не може да се наложи наказание за нарушението на пътните правила.
Изпълнителската давност по чл. 82 от ЗАНН
Вторият вид давност за административни нарушения е уредена в ал. 1 от чл. 82 на ЗАНН, в който е регламентирано, че наложеното с наказателно постановление административно наказание не се изпълнява ако са изтекли две години, когато наложеното наказанието е глоба /каквато между другото е и най-често налаганата санкция от КАТ/.
Тоест след изтичането на обикновената изпълнителска давност по ал. 1 не може да се пристъпи към принудително изпълнение за плащане на сумата на съответната глоба или с други думи да се извършват изпълнителни действия срещу нарушителя.
В ал. 3 на чл. 82 е предвидена абсолютната изпълнителска давност, която посочва, че с изтичането на 3 години се погасява правото да се прибегне до принудително събиране на глобите, независимо от това, че в този период от време е имало спиране или прекъсване на давността.
А спиранията и прекъсванията на давността могат да бъдат: прекратяване на производство от съда или прокуратурата и последващо препращане на административно-наказващият орган, спиране поради неоткриване на нарушителя, нарушителят е получил разстройство на съзнанието и т.н.
Тук има и един тънък момент в разпоредбата на чл. 82, ал. 4, която казва, че абсолютната изпълнителска давност по ал. 3 не се прилага в случай на образувано в двугодишния срок изпълнително производство за събиране на наложената глоба.
Тоест ако в този срок се образува изпълнително дело, давността се прекъсва и от прекъсването и започва да тече нов срок, който отново е 2 години съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2017г. на ВАС.
Абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК
Един от съществените пропуски на Закона за административните нарушения и наказания е, че не съдържа разпоредби относно абсолютната погасителна давност, тоест тази давност след изтичането на която независимо от всички спирания и прекъсвания се изключва наказателното преследване на нарушителя.
