Различия в аграрното законодателство за трансформиране на земеделското производство

Реформирането на земеделското производство в отделните страни започна със законодателството в областта на поземлените и аграрните реформи. Тук се появиха първите трудности и различия на подходите, възприети в различните страни. Възникна и първият и най-важен въпрос на реформата в земеделието – трансформиране на съществуващите поземлени и организационно-стопански структури в пазарни или тяхното възстановяване в земеделието до неговата колективизация? В отделните държави се пристъпи по различен начин към решаването на този основен за прехода въпрос.

Новини от страната и чужбина

Живко Тодоров от Fibank с престижна награда от конкурса CFO of the Year 2018
Черноморец (Балчик) пред фалит
Две добри и две милиционерски новини. Пари нема, има СРС

Различният подход към деколективизацията и пазарната трансформация на земеделското производство се наложи от редица политически и социални особености на прехода, но решаващо значение тук имат заварените структури в земеделието на отделните страни.* Става дума преди всичко за аграрната структура на поземлената собственост, организационностопанската и основните производствени структури на земеделието.

В края на 80-те години в СССР и България частна поземлена собственост почти няма. Земеделската земя се стопанисва предимно в кооперативни, колхозни и държавни земеделски стопанства. Само 2% от земите в СССР и около 13% в България се стопанисват индивидуално. Този сектор в СССР произвежда 26% от земеделската продукция на страната , предимно месо, плодове, зеленчуци. Индивидуалните земеделски стопанства в България произвеждат 30% от продукцията в страната . При това относителният й дял е различен: 13% от зърнените култури, 36% от фъстъците , 38% от зеленчуците , 41% от плодовете , 33% от фуражите, 41% от месото, 27% от млякото . За отделни видове култури и животни, отглеждани в личните стопанства на населението , относителният дял е още по-висок, а някои изцяло се отглеждат само в тези стопанства .

Произвежданата продукция в личните стопанства на населението на България има силно изразен стоков характер около 40%, като почти 90% от нея е държавно изкупената , а останалата се реализира на свободните кооперативни пазари. Личните стопанства осигуряват почти 50% от продуктите на свободните кооперативни пазари.*** Това показва за същественото място, което личният сектор заема в земеделието, производството и произведената стокова продукция. То е показателно и за една социална структура на земеделието – 70:30 в полза на колективното, но формирана не на основата на поземлената собственост, а на формата на извършваната дейност – колективна и индивидуална, доколкото земята в личните стопанства не е частна собственост. Съотношението изразява и високата степен на обвързаност на колективното и личното стопанство.

Далеч по-различно е положението в Полша . Там 77% от земята е частна поземлена собственост, 18% държавна и само около 4% се стопанисва от кооперативи. При това частните земеделски стопанства са с различни размери – от дребни, използващи животинска тяга, до едри и високомеханизирани. Около 40% от заетите в тях работят в други сектори на икономиката. Социалната структура на земеделието в Полша е коренно различна от тази в България и СССР.

Междинно място по отношение структурата на поземлената собственост заемат Чехословакия и Унгария. Там частната поземлена собственост заема съответно 5% и 12% от земеделската земя. При това част от посочената земя в Унгария е само индивидуално стопанисвана . Кооперативите в Чехословакия стопанисват около 64% от земята, а държавните земеделски стопанства – 30%. Почти същото е и положението и в Унгария – 70% стопанисват кооперативите и 15% държавните земеделски стопанства. Частните стопанства в Чехословакия са запазени предимно в планинските и полупланинските райони. В Унгария тези стопанства произвеждат 35% от земеделската продукция – предимно плодове, зеленчуци и месо.