Преструктурирането на земеделието в Албания

Преструктурирането на земеделието в Албания отчита твърде съществените обстоятелства , че то произвежда 52% от вътрешния продукт на страната и осигурява работа за 47% от заетите*. Към тях трябва да се прибавят и твърде сериозните социални аспекти на преструктурирането към края на 1991 г. в селото живее и работи 65% от населението на страната, как то и съществуващия консерватизъм, породен от дългогодишното функциониране на кооперативните стопански форми от колхо зен тип. Възприетият модел на реформата в земеделието включва възстановяването на частната собственост върху земята и другото земеделско имущество.

Новини от страната и чужбина

ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите
20 общински болници са пред фалит
Големите новини вече се пускат първо в Twitter

Същото се отнася и за разрушаването на кооперативните стопански структури, претърпели няколко последователни концентрации през периода от 1957 г. до края на 80-те години. Извършваните концентрации са далеч от отчитането на реални икономически критерии и довеждат до редица неблагоприятни икономически и социални резултати.

Приетият от Парламента на Албания поземлен закон предвижда разпределение на земеделската земя между членовете на кооперативите, с отчитане на качествените характеристики на земите и компенсация за бившите им собственици. Практическата реализация на възприетия модел довежда до създаването на около 400 000 частни земеделски стопанства със среден размер от 14 дка и раздробяване на отделните парцели. Новосъздадената аграрна структура на албанското земеделие включва практически непродуктивни и нежизнеспособни земеделски стопанства . Около 50% от новите стопанства са в състояние да произвеждат само за собствено потребление, а някои от тях са с възможности и под това равнище. Една по-малка част от стопанствата – 35 до 40%, са в състояние да реализират излишъци на пазара и само 10% от тях , разположени предимно в равнинната част на страната, могат да произвеждат предимно за пазара.

Според оценките в цитирания материал крайно неблагоприятната аграрна структура и дълбока диференциация между отделните земеделски стопанства може да се преодолее само чрез насърчаване на кооперирането между отделните фермери като основно направление за по-нататъшното развитие на семейните фирми и по-нататъшното им интегриране към аграрния пазар*. На по-нататъшната пазарна ориентация и интеграция с пазара е подчинено и създаването в Албания на около 90 частни асоциации на фермерите, предимно от производствен тип. Смята се, че те трябва да разширят своята дейност и с транспортни и маркетингови услуги, преработка на земеделска продукция, земеделски кредит и земеделски услуги.

Съгласно структурата на поземлената собственост в Полша се формират и отличителни те характеристики на модела, възприет за реформиране на земеделието. В края на 80-те години всички земеделски кооперативи в Полша са обединени в 17 браншови съюза и организации на национално и регионално равнище . Усилията са насочени към разрушаване на с тарата кооперативна структура и изграждане то на нейно място на нови кооперативни форми, с нова организация на дейностите и функциите*. Началото на съответното законодателство на парламента в Полша е от 20 януари 1990 г. и то се от нася предимно за промените в структурата на кооперативите и дейността им. Централните/на национално равнище / кооперативни структури са ликвидирани и започва ускорен процес на възстановяване на действителните кооперативни принципи.

Ме по-малко специфики има и възприетият модел за реформиране на земеделието в България. Основното в него е това , че разкрепостявапето на поземлените отношения, с което се поставя началото на реформирането на българското земеделие, се осъществява върху възстановяване на правото на поземлена собственост на бившите й собственици. Този принцип е заложен в законодателството от 1991 г. със Закопа за собствеността и ползване то на земеделските земи. В него обаче не намират правна регламентация комасацията и арендните отношения.

С измененията и допълненията в Закопа от 1992 г. е регламентирано прекратяването на ТКЗС и всички изградени на негова основа структури, в т.ч. и новорегистрираните земеделски кооперации по Закона за кооперациите от 1991 г. Това е другият основен елемент на възприетия модел на реформиране на земеделието, включващи разпределението на другото земеделско имущество. Възприетите основни елементи на модела на реформиране на земеделието в България водят до възстановяване на частната поземлена собственост, на общинската и държавната , на редица юридически лица кооперации, църкви, манастири, училища и др . Подадените молби за възстановяване собствеността и преди всичко информацията за хода на поземлената реформа покачват, че основно място в структурата ще заеме частната поземлена собственост 83-85% от земеделските земи.

Възприетият модел и свързаните с него процедури по земеразделянето и разпределението на земеделското имущество удължават времето, необходимо за приключване на самото реформиране. Вторият негативен момент на възприетия модел е възстановяването на аграрната структура на земеделието в България от периода, предхождащ неговата колективизация. Нейните очаквани параметри са показани в Таблица 1. От нея се вижда, че относителният дял на земеделските стопанства с размер на стопанисваната земя до 50 дка. за периода 1953-1956 г. се движи в размерите от 84.4% до 87.2%) от общия им брой в страната.