Доставчици на услуги и тяхната отговорност – решение на Европейския съд

3
265
Добави коментар

Европейският съд излезе с решение по дело C‑521/17 Coöperatieve Vereniging SNB-REACT U.A. срещу Deepak Mehta. Делото касае следното:

SNB-REACT е организация, установена в Амстердам (Холандия), осъществяваща колективно представителство на притежатели на марки.

Тя предявява пред Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю, Естония) иск срещу г‑н Mehta за преустановяване на нарушаването на правата на десет от членовете ѝ, за недопускане на бъдещи нарушения и за осъждането на г‑н Mehta да заплати обезщетение за причинените вреди.

В подкрепа на този иск SNB-REACT изтъква, че г‑н Mehta е регистрирал имена на интернет домейни, които неправомерно използвали знаци, идентични на марки, притежавани от членовете ѝ, както и уебсайтове, от които неправомерно се продавали стоки, обозначени с такива знаци. Освен това SNB-REACT заявява, че г‑н Mehta притежавал IP адреси, съответстващи на посочените имена на домейни и сайтове. Накрая тя поддържа, че г‑н Mehta носи отговорност поради неправомерното използване на разглежданите знаци от посочените имена на домейни и сайтове, за което е бил многократно уведомяван.

В своя защита г‑н Mehta твърди, че нито е регистрирал посочените от SNB-REACT имена на домейни и уебсайтове, нито е използвал по какъвто и да е начин знаци, идентични на притежаваните от членовете на тази организация марки. Освен това, като признава, че е притежател на 38 000 IP адреса, той отбелязва, че само ги е отдал под наем на две дружества — трети лица. Накрая посочва, че предвид тази дейност той трябвало да бъде считан единствено за доставчик на достъп до електронна съобщителна мрежа, както и за преносител на информация.

Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) отхвърля иска на SNB-REACT, като на първо място приема, че организацията няма право да предяви от свое име иск за защита на правата на своите членове и за обезщетение за причинените с нарушението на тези права вреди. В това отношение посочената юрисдикция установява, че самата SNB-REACT не притежава права върху визираните в иска ѝ марки, след което приема, че член 601, параграф 2 от Закона за марките трябва да бъде тълкуван в смисъл, че подобна организация няма право на иск, освен за целите на представителството на своите членове.

На второ място, Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) счита, че представените от SNB-REACT доказателства позволяват да се приеме, че г‑н Mehta е притежател на IP адреси, свързани с имената на интернет домейни, които неправомерно използват знаци, идентични на притежаваните от членовете на тази организация марки, както и с уебсайтове, които неправомерно продават стоки, обозначени с такива знаци. За сметка на това същият приема, че тези доказателства не установяват нито че г‑н Mehta е притежател на тези имена на домейни и на тези уебсайтове, нито че самият той е използвал неправомерно разглежданите знаци. С оглед на тези съображения посочената юрисдикция стига до заключението, че съгласно член 8 параграф 1 от Закона за услугите на информационното общество г‑н Mehta не може да носи отговорност за неправомерната дейност на лица, използващи посочените имена на домейни и сайтове.

Във въззивната си жалба до Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин, Естония) SNB-REACT поддържа, от една страна, че член 601, параграф 2 от Закона за марките може да се тълкува в смисъл, че разпоредбата предоставя на организация за колективно представителство правото от свое име да предяви иск за защита на правата и интересите на своите членове. От друга страна, първоинстанционният съд неправилно изключил всякаква отговорност на г‑н Mehta за предоставените от него услуги на лица, които използват имена на домейни и уебсайтове в рамките на дейност за онлайн продажба на фалшифицирани стоки. Всъщност предвиденото в член 8 параграф 1 от Закона за услугите на информационното общество ограничаване на отговорността се отнасяло за доставчиците на услуги, чиято роля се ограничавала до неутрални посредници, но не и за такива като г‑н Mehta, които знаят за наличието на нарушения на правата върху интелектуална собственост и изпълняват активна роля в извършването им.

В акта си за преюдициално запитване Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) посочва, че с оглед на тези доводи и съмненията, които изпитва относно съвместимостта на вътрешното право с правото на Съюза, е необходимо преюдициално заключение на Съда по два въпроса.

На първо място, Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) иска да се установи дали на организация като SNB-REACT не трябва да бъде предоставено право да предяви от свое име иск за защита на правата и интересите на своите членове. Поради това той моли Съда да тълкува член 4, буква в) от Директива 2004/48, за да му даде възможност да вземе обосновано решение при определяне на обхвата в главното производство на разпоредбите на член 3, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с член 601, параграф 2 от Закона за марките.

На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали г‑н Mehta може да носи отговорност, дори да не е използвал знаци в нарушение на правата, притежавани от членовете на SNB-REACT, при условие че той е предоставял услуги на лица, които експлоатират имената на домейни и уебсайтовете, използващи неправомерно такива знаци, като им е отдавал под наем IP‑адресите, които притежава, по начин, позволяващ им да действат анонимно. Той посочва също, че отговорът на този въпрос зависи от смисъла на членове 12—14 от Директива 2000/31, които са транспонирани във вътрешното право с членове 8—10 от Закона за услугите на информационното общество.

При тези обстоятелства Тallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли член 4, буква в) от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признават организациите за колективно представителство на притежатели на марки за лица, които имат право от свое име да търсят прилагане на средства за защита по отношение на правата на притежателите на марки в случай на нарушение на тези права и да предявяват от свое име искове пред съдилищата във връзка с правата на притежатели на марки?

2) Следва ли членове 12, 13 и 14 от Директива [2000/31] да се тълкуват в смисъл, че като доставчик на услуги по смисъла на тези разпоредби, по отношение на който се прилагат предвидените в тези разпоредби ограничения на отговорността, следва да се разглежда и доставчик на услуга, която се състои само в регистрирането на IP адреси и в способстването по този начин на анонимното свързване на тези адреси с имена на домейни, както и в отдаването под наем на тези IP адреси?“.

Решението на съда:

1) Член 4, буква в) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признаят на организация за колективно представителство на притежатели на марки като тази по главното производство правото от свое име да търси прилагане на средствата за защита, предвидени в тази директива, по отношение на правата на тези притежатели, както и правото от свое име да предявява искове пред съдилищата във връзка с посочените права, при условие че според националното законодателство тази организация има пряк интерес от защитата на подобни права и това законодателство ѝ предоставя активна процесуална легитимация за целта, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

2)  Членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), трябва се тълкуват в смисъл, че предвидените с тях ограничения на отговорността са приложими спрямо доставчик на услуга за отдаване под наем и регистриране на IP адреси, която позволява анонимното използване на имената на домейни в интернет, каквато е разглежданата в главното производство, стига тази услуга да спада към някоя от категориите услуги, посочени в тези членове, и да отговаря изцяло на съответните условия, доколкото дейността на такъв доставчик има чисто технически, автоматичен и пасивен характер, което означава, че той няма нито познанията, нито контрола върху пренасяната или съхранявана от клиентите му информация и не изпълнява активна роля, позволявайки им да оптимизират дейността си, свързана с онлайн продажби, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.