Малко информация:
Обикновената шипка (Rosa canina) е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 м дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4 – 6 см и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1 – 2 см, месести, пълни с множество мъхести семена.
Расте в гори, край реки, в равнини и планини до 2000 м надморска височина из цялата страна. Среща се в България, Северозападна Африка и Западна Азия, като е пренесена и в Северна Америка.
Свойства и приложения:
Най-често се използват плодовете на шипката, които природата е превърнала в своеобразен склад за витамини. Плодът е характерен с богатото съдържание на витамин C, каротин (провитамин A), ликопен, пектин, вит. B1 и B2, витамин K. По съдържанието си на витамин C шипковия плод няма аналог в растителния свят! Обичайно пресните зрели плодове съдържат до 600 мг (на 100 грама плод) витамин C, според някои източници – до 2 грама (при определени сортове). В семената се съдържа витамин E. Високо е съдържанието на минерални соли – най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др. Така шипката превъзхожда по съдържание на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор много плодове и зеленчуци.
Много билкари наричат шипката „Царицата на билките“. Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози.
Плодовете на шипката (Rosa canina) са широко използвани и от народната медицина от векове. В различните страни са прилагани за лечение на най-различни заболявания. В Китай – като средство, нормализиращо храносмилането и против глисти. В Тибет – при неврастении, атеросклероза, бъбречни заболявания. В Русия – при камъни в бъбреците, чернодробни заболявания, при язви, гастрити и колити.
В традиционната българска медицина плодовете от шипка се използват като високовитаминен източник, за повишаване защитните сили на организма, особено в късна есен, зимата и ранна пролет. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина използва шипката при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.
Източник: bg.wikipedia.org
