Линията на бедност у нас за 2018г. е определена на 321 лв на член от домакинството. Защо да е точно толкова?
Отговорът е даден в МЕТОДИКА за определяне и актуализиране на линията на бедност за страната, приета с ПМС № 345 от 18.12.2006 г. Тя гласи следното нещо:
“(2) За определяне размера на линията на бедност се използват следните данни:
1. брой и възрастова структура на лицата в домакинствата;
2. размер на приходите и разходите на домакинствата;
3. калорийно съдържание на потребените хранителни продукти и напитки от домакинствата;
4. други данни, необходими за определяне размера на линията на бедност за страната.”
Доста неясно написано, нали? Според вас дали са възможни игри и спекулации с определянето на линията на бедност? Колко би следвало да е всъщност реалната линия на бедност и как да се изчисли? Някои медии се насочват към пирамидата на Маслоу на потребностите. Според мен е правилно решение. Тя е доста популярна и е отправна точка за определяне на потребностите на хората в редица държави. Най-вече, не е ограничена само до разходи за храна.
Съобразно това, се присъединявам към онези журналисти, които застъпват позицията, че за да се осигури минимумът от потребностите, заложени в пирамидата на Маслоу, за България са необходими поне 3000 лв като индивидуален доход. За съжаление обаче твърде малко българи могат да се похвалят с подобна заплата.
Логично идва въпросът: “Какво може да се направи?”.
Необходима е промяна в законодателството. Добре би било за начало да се преработи из основи Методиката за определяне и актуализиране на линията на бедност. В нея трябва да се заложат доста по-реални критерии за изчисление, отколкото са в момента.
След това е ред на Минималните осигурителни прагове (МОП). Наложително е да съществуват и то в този им вид, в който са в момента. Без тях бизнесът у нас ще се стреми да се върне към безобразията, които се правеха в зората на демокрацията. Ще спре да осигурява персонала си. Ще се увеличат кражбите на осигуровки.
Затова е необходимо да има Минимални осигурителни прагове. Промяната на МОП следва да касае регламентиране на годишното увеличение. Сумата на увеличенито да не може да пада под долен праг от 100 лв до достигане на европейско равнище на заплатите. Увеличението да бъде договаряно на база трипартизъм единствено за суми над 100 лв.
Не е нормално, подигравка е, всяка година да се увеличават МОП с 10-20 лв и всеки път бизнесът да се тръшка как от това ще фалира. В същото време инфлацията е “изяла” тези пари много преди да влязат в джоба на работника.
Остава без отговор въпросът къде в случая е т.нар. трипартизъм, който цели защитата на интереса не само на бизнеса и на държавата, но и на работника? Няма го, щом се допуска подобно отношение към третата му страна- работника.
Лошо впечатление прави и това, че никой в медиите не пише (оставям без коментар защо) как работника да оцелее с такова смешно увеличение на МОП. Защо загрижеността е единствено за бизнеса, който ще “фалира”, ако увеличи с 10-20 лв заплатата на персонала си? Съгласни ли сте с мен, че това е подигравателно отношение към работещите хора?
Изучила съм световно утвърдените икономически школи. Порочният модел, при който бизнесът се гаври с персонала, не присъства в 21 век в развитите държави. А България освен всичко останало е член на Международната организация на труда, сред чиито цели са борбата с въпросния порочен модел.
Доказано е, че в 21 век просперират икономически само онези държави, в които бизнесът е дорасъл да си цени персонала. Точно при тях и приходите в пари на бизнеса са огромни, а бизнес-думата на лидерите им тежи по целия свят.
Оставям на вас, читателите, да поразсъждавате върху въпроса защо не се вземат мерки за борба с бедността, които да се усетят по джоба на обикновения българин. Не визирам конкретно правителство, тъй като проблемът не е от вчера, така е с десетилетия, пък и сайтът не е за политика, а за бизнес и икономика.
Автор: Людмила Боянова (икономист и психолог)
