Наесен с песен – поздравяваме ви с настъпването на новия сезон, астрономическата есен, в сила от 4,54 ч. на 23 септември
Есента… Нейната красота е възпята от не един поет, а настъпването й символизира и по-късните години от човешкия живот – възраст, на която (както и на самия сезон) подхожда определението „златна“.
Някои от най-хубавите български песни са посветени на есента – и в прекия, и в преносния й смисъл.
Композитори като Стефан Диомов, Митко Щерев, Петър Ступел и Тончо Русев са обличали в музика стиховете на Пейо Пантелеев, Иван Ненков, Стефан Банков, Димитър Спасов, Петър Караангов, Владимир Голев, Станка Пенчева.
Наближаването на астрономическата есен (на 23 септември в 4,54 ч.) е идеален повод да ви предложим един миниконцерт с тези златни хитове:
– „Есен, есен, умиращ сезон / Кратка песен, тъга полутон“ е популярен рефрен на „Мери бойс бенд“…
– … А оригиналът по стихове от Павел Матев е на Митко Щерев с „Диана експрес“.
– „… И ние със лятото утре оттук ще си отидем“, пеят „Домино“ от Бургас.
– Тончо Русев има есенен хит и с друга звезда от „Фамилия Тоника“ – настоящата съквартирантка във „ВИП брадър“ Ваня Костова, по стихотворението на Станка Пенчева „Нека бъда твоята есен!“.
– „Отиват си годините, белеем“, признава все още младата Йорданка Христова в своята „Пред есен“ (1980) по текст на Владимир Голев.
– Тони Димитрова също е пяла за бургаската есен (по текст на Пейо Пантелеев), но Стефан Диомов пише за нея и музиката на „Есен в Несебър“.
– Група „Атлас“ имат песен за есента още в ранния си репертоар от края на 80-те, която си остава сред класиките на българския „ню уейв“ от този период. За съжаление техният тогавашен вокалист Бойко Трифонов, който взе участие и в юбилейните концерти по повод 30-годишнината им на сцена, почина в края на 2017 г.
Популярна в репертоара им е и „Есенни цветя“ на Пепи Писарски, записана за едноименния албум от 2004-та с вокалиста Благовест Зерлиев.
– Братя Аргирови създават баладата си „Есента“ в средата на 80-те, по текста на Александър Петров:
„Тихи стъпки някъде вървят,
ала днес пред моя дом не спират.
Стъпките си имат своя път –
идват и отново си отиват.
Зная, че съм вече закъснял,
спомени ли трябва да събирам?
Не една любов съм разпилял
и сега не мога да избирам…“
По текст на Александър Петров и музика на Борис Карадимчев е и финалната песен от любимия „Оркестър без име“ (1982). Изпълняват я Маргарита Хранова и Вили Кавалджиев, а в заключителните кадри – героите на Мария Каварджикова и Филип Трифонов.
– „Есен“ и „песен“ римува и поетът Станислав Симеонов-Шушо в авторската песен на Асен Масларски, който възкликва: „Есен е, есен е, време за песен е!“…
ПП: За есента са създадени и множество любими детски песнички. „Есен в гората“ е само една от тях.
