Автоматичната междупланетна станция на НАСА „Марс Риконисънс Орбитър“ засне тази снимка на „Опортюнити“ на 20-ти септември. Натиснете тук за голям размер. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona
26 септември 2018 г. 08:05 ч.
Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА „Марс Риконисънс Орбитър“ успя да заснеме марсохода „Опортюнити“ на 20-ти септември. Околността е все още доста прашна – коефициентът тау, който е показател за атмосферното запрашаване, продължава да е около 1.3. През месец май нормалните стойности на тау бяха между 0.5 и 0.7.
Освен това се вижда, че слънчевите панели са покрити от прах, което със сигурност затруднява способността на марсохода да се свърже със Земята. На запитване от администратора на сайта, направено в Туиър към Майк Сийбърт, бивш ръководител на проекта към НАСА, той отговори, че би следвало „Опортюнити“ да може все още да презарежда батериите си, дори и с прах по него – макар че ще е бавничко. Въпросът е каква е моментната електрическа мощност, генерирана от слънчевите панели. Това е лимитиращият фактор, който определя колко време „Опортюнити“ би могъл да стои буден и да комуникира със Земята, преди отново да се самоизключи.
Ако приемем, че на борда на „Опортюнити“ няма съществена повреда на критичните компоненти, има три възможности за авария, причинени от праховата буря на Марс. В случай че запрашаването е изключително голямо, марсоходът първо навлиза в т.нар. „нискоенергийна авария“ – при този сценарий „Опортюнити“ изключва всички бордови системи освен системния часовник – вкл. комуникационните системи, които изразходват много ток. Понеже „Опортюнити“ не е бил в контакт със Земята от 10-ти юни, със сигурност се е случила и т.нар. „ъплос авария“. В отсъствие на постъпващ радиосигнал бордовата програма на „Опортюнити“ би го накарала да си помисли, че има повреда в комуникационните системи и така той би комуникирал със Земята само през определени препрограмирани часови интервали.
Но истинско главоболие за наземните екипи ще е, ако бурята на Марс е била толкова лоша, че „Опортюнити“ не е могъл да генерира повече от 22 ватчаса за денонощие. Тогава електроенергията няма да стигне дори за поддръжката на работата на системния часовник. „Опортюнити“ просто би забравил кое време на денонощието е и евентуално би се ориентирал за това по постъпващата електроенергия от слънчевите панели (които сега са освен всичко друго и прашни). При авария на системния часовник „Опортюнити“ ще се свързва със Земята на базата на случайни интервали, които са трудно предсказуеми – например през даден ден наземните оператори могат да получат радиосигнал, но в продължение на следващите няколко дълги дни радиозатишието да продължава.
Сега остава да се надяваме, че хардуерът на „Опортюнити“ е в добро състояние дори и след бурята… както и да се появи вятър, който да издуха праха от слънчевите панели. Сезонни ветрове духат на Марс и тази година очакваме това да се случи около ноември.
Напомням на читателите, че „Опортюнити“ работи на Марс от зимата на 2004-та година. Първоначално проектиран за 90-дневна работа на Марс, той работи в продължение на близо десетилетие и половина. Никога не е бил предвиждан да преживява прахови бури и ако успее да се събуди, ще е истинско чудо. Въпреки това продължаваме да чакаме и да се надяваме.
За повече информация: НАСА
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
