В някои от случаите на алергии на децата към кравето мляко има наследственост. В семейството на тези деца има фамилна обремененост, т.е. има други случаи с подобна алергия (брат, сестра, майка, баща и т.н.)
В други случаи такава фамилна обремененост за алергични прояви към кравето мляко няма.
Тогава става дума за грешка в диетата на детето – майката много рано е включила в храненето му краве мляко (много рано означава преди навършване на 4-месечна възраст). Тази граница се определя от факта, че до 4 месеца чревната лигавица е функционално неактивна и е възможно преминаване на алергени през нея, какъвто е белтъкът на кравето мляко и така се стига до алергични реакции на детския организъм. Непоносимостта към кравето мляко се диагностицира лесно. Оплакванията на бебето започват няколко дни след даване на кравето мляко (независимо дали под формата на адаптирано или кисело краве мляко). То започва да повръща след приема на млякото, в други случаи може да има диария. Могат да се появят и кожни обриви под различна форма. В по-тежки случаи може да се стигне до обструкция на бронхите, т.е. задушаване. Всички тези симптоми са тревожни за майките и те би трябвало да потърсят лекарска помощ. Диагнозата непоносимост към белтъка на кравето мляко се поставя чрез елиминационен тест – от диетата на детето се изключва кравето мляко под каквато и да е форма. Трябва да се има предвид, че и телешкото месо съдържа белтъци, подобни на тези в кравето мляко, и поради тази причина също трябва да бъде изключено от детската диета. След спазването на тази диета оплакванията на детето би следвало да изчезнат, при условие че са поради непоносимост към белтъка на кравето мляко.
Трябва да се знае, че в повечето случаи изходът от това състояние е благоприятен. С течение на времето, след продължителен период на стриктно спазване на елиминационната диета (обикновено след 1 година на детето), постепенно симптомите на непоносимост изчезват. Тогава детето може да се върне към нормалното хранене. Включването на белтъка на кравето мляко става постепенно и под лекарски контрол, чрез т.нар. провокационен тест – дава се малко количество разредено краве мляко и се наблюдава реакцията на организма. Както вече стана ясно, лечението на това алергично състояние е чрез диета.
Кърмачките също трябва да спазват диета
Непоносимостта на бебетата към краве мляко не е задължително свързана с млечния белтък.
Понякога тя е свързана с непоносимост към млечната захар – лактозата. В тези случаи е налице т.нар. кисела диария – изпражненията на бебето са редки, зеленикави, пенести и имат неприятна миризма. Тук става дума за дефицит на ензими, които участват в разграждането и усвояването на лактозата от организма. Този дефицит може да бъде вроден (диарията се появява още първите дни след раждането) или придобит (когато чревната лигавица е увредена от чревни инфекции, паразити и др.)
Лечението в този случай също е диетично – изключване на лактозата, която е нормална съставка на всички животински млека, включително и на майчината кърма (за разлика от непоносимостта към белтъка на кравето мляко, където основна и най-добра храна за бебето е кърмата). Децата с непоносимост към лактозата се хранят с безлактозни адаптирани млека: соеви адаптирани млека – диетични млека на основата на белтъчни хидролизати. В тези млека няма млечна захар, а въглехидратите са под формата на малтодекстрини. Изходът при тези деца също е благоприятен. В случай че става дума за придобит лактозен дефицит, след възстановяване на чревната лигавица децата отново могат да преминат към нормална диета с лактоза. В случаите на вроден лактозен дефицит ситуацията е малко по-сложна, защото децата трябва да спазват безлактозна диета през целия си живот. Благоприятното в случая е, че детето е с нормално физическо, психично развитие и добро здраве.
Освен кравето мляко и телешкото месо, не би трябвало да се дават на детето и млека от други животни (те имат сходен антигенен състав с този на кравето мляко). Най-добрата храна за бебето в този случай е майчината кърма. Важно е и майката в този случай да спазва същата диета като бебето, защото белтъкът на кравето мляко преминава в кърмата и детето отново може да развие алергични прояви. Разбира се съществуват и адаптирани лечебни млека, които не съдържат краве мляко. Те са разработени на соева основа. По-подходящи от соевите адаптирани млека са тези адаптирани млека, които съдържат белтъчни хидролизати. Майките би трябвало да знаят, че кърмата е най-добрата и пълноценна храна за тяхното бебе, но при невъзможност да кърмят, изборът на лечебно мляко следва да се извърши с помощта на лекар.
