Докторът по генно инженерство Калин Василев се отказва от бляскава кариера по света, за да основе във Велико Търново движение за здравословен начин на живот.
Калин Василев.
Мит ли е, че наши умове в чужбина искат да се върнат?
„Дори нямаш представа колко са много – вълнува се Калин. – Има някаква саможертва във всички, които искат да се върнат. Тези хора зарязват в чужбина нещо уредено, за което са се борили и което ще им предостави много добро бъдеще. Правят го от някакъв патриотизъм и родолюбие, които не са подплатени с добри условия за реализация от държавата. И въпреки всичко тези хора саможертвено искат да си дойдат!
Постоянно говоря с такива млади българи, пишат ми на имейла на организацията и във фейсбук, следят какво се случва в България, виждат какво правим ние и си казват: „Ее, добре че има един лъч светлина в Търново, и това се случва. И започват да мечтаят… Идват, запознават се с хубави светли българи покрай мен, покрай нещата, които правим и това им дава веднага идея за следващото идване. Нещо като позитивен пиар на България правят…“
Не познавам по-силна история от тази на Калин и по-вдъхновяващ визионер от него. Защото много често хората, които се прибират, разказват каква жертва са направили в името на това да си дойдат, за да променят средата в България.
Но едно е да зарежеш перспективата за добра кариера някъде в близко бъдеще и съвсем друго – да се прибереш с убийственото си резюме, с докторантура и пост докторантура в университети, чието име отваря всички врати, по една от най-ценените съвременни специалности – генно инженерство, със стартова заплата 120 хиляди долара годишно. Калин осъзнава какво е загърбил, но и се радва, че с позитивния си пример вдъхновява и увлича младите българи да го последват.
При „белите и богатите“
Но да започнем отначало. Калин Василев се ражда в семейство на двама известни стоматолози във Велико Търново, които очакват, че умното им момче ще наследи бизнеса им. Още от гимназията той се цели нависоко. Кандидатства в 20 университета в чужбина и е приет на много места, но се преборва за пълна стипендия в „Гетисбърг“, Пенсилвания – един от най-елитните колежи в света за „бели и богати“.
Годишната такса там е 45 хиляди долара. Баща му казва, че би могъл да спестява 5000 долара годишно и оттам нататък да се оправя както може. Пълната стипендия обаче не означава 100%, а някъде около 95% реално преведени суми. Останалото трябва да осигури сам, плюс разходите за храна и всичко останало за живота в Щатите. „Тръгваш – един беден 18-годишен младеж, с едни 5 хиляди долара от баща си в джоба и с някаква горда смелост“, споделя Калин.
Пристига в Америка в един пороен дъжд, от университета го вземат от летището, оставят го в сградата и… чао. Калин се окопитва бързо и започва да мисли как и къде да работи, за да изкара пари за доплащане на таксата и за живот. По закон в Щатите не е разрешено да работиш извън унивеситета. „Е, някои хора работеха нелегално, но аз нямах нито желание, нито опит да го правя“, казва Калин.
Оправният болярец си урежда работа на 3 места в университета. Работи в катедрата по информационни технологии, оказва помощ в научната работа в лабораториите, в поддръжката на софтуера, компютрите и другата техника. Разбира и от дигитален печат, плакати, прави презентации за професори и така си изкарва допълнителни средства, за да доплати онези недостигащи 5% от таксата.
В колежа „Гетисбърг“.
3 седмици на нудълси
„Още от много малък във Велико Търново се занимавах сериозно с компютри – казва Калин. – Като бях на 14 години, помагах на приятел в една компютърна фирма. Щефът като видя какво мога, каза: „Ти, хлапе, много разбираш какво става тука“. И ме взе на работа през лятото. Така научих много неща, които после приложих в университета в Гетисбърг, докато учих биология и химия.“
В „Гетисбърг“ всички студенти са длъжни да спазват хранителен план до третата година, за да се контролират дали се хранят здравословно. В огромната столова, която е една от най-добрите във всички колежи в Америка, 18-годишният Калин, не виждал през живота си такова изобилие от ястия от всякакви национални кухни, се втурва като невидял да опита от всичко. „Първата година даже напълнях“, смее се той.
Хранителният план е много скъп, но когато вече има свободата да се храни сам, се е случвало 3 седмици да изкара на нудълс – китайски спагети, по 5 пакетчета за долар. „Нямах лаптоп, мобилен телефон, интернет. Просто не можех да си го позволя. В Гетисбърг всички имаха коли, телефони, изобщо не се вписвах в тая среда и това ме спираше да завързвам приятелства“, казва Калин.
Входът на научния институт към университета „Карнеги Мелън“ – Carnegie Mellon University. В тази сграда Калин прекарва 6 години.
Стоматология или генно инженерство?
Когато завършва „Гетисбърг“, е на ръба да запише стоматология в Америка, защото такива са надеждите на баща му. „Знаеш ли, баща ми не си даваше сметка, че стоматологията е безбожно скъпа в Щатите, 200 хиляди долара. Да речем, че бях записал това и си бях осигурил стипендия, студентски кредит. Но нали като завършех, трябваше да остана на работа в Щатите поне 10 години, за да си изплатя кредита. И къде остават тогава плановете на родителите ми да се върна в Търново?“.
Калин все пак си пуска резюмето в няколко университета за стоматология. И точно в този момент получава оферта от топ университета „Карнеги мелън“ в Питсбърг, Пенсилвания, за докторантура по генетика. „Между третата и четвъртата година в „Гетисбърг“ моят професор, който много ме харесваше като студент, ми помогна да си уредя един стаж в „Карнеги мелън“ в Питсбърг, Пенсилвания през лятото. Това е един от най-престижните университети в света, част от легендарната „Бръшлянова лига“.
„Като отидох там, те направо се влюбиха в мен – спомня си Калин. – Още на тръгване след лятото казаха: „Моля те, помисли при нас да дойдеш“. Щото аз на всички бях казал, че ще уча стоматология“. „Каква стоматология, казаха те, не, не, ти си уникален тук в научната работа, генетиката, имаш страшна мисъл“. Аз обаче упорствам – обещал съм на баща ми стоматология. Та обаждат ми се те и казват да отивам при тях. Ама аз не съм пускал документи, а те: „Няма значение, идвай сега. Подписваме ти, че от нас ще имаш пълна стипендия за докторантура, плюс всички екстри.“
Гала вечеря с колеги – университета Кеймбридж, 2013 г.
Вече не е бедното момче от България
В същото време Калин разбира, че го приемат стоматология, но стипендии за тази специалност се отпускат само на деца на американски граждани или на такива, които са ходили в американската армия. И в същото време – генно инженерство, нещо много по-интересно, и то в един от топ университетите в света, с пълна стипендия и работа с една комплексна наука, която много повече те развива.
„Буквално от вторник до събота трябваше да взема решение, да издържа един изпит, по-скоро фиктивен, защото те вече ме бяха харесали. И вторник сядам, уча до събота, отивам, представям се на ниво и ме приемат“, разказва Калин.
Там вече той не е бедното момче от България, а многообещаващ млад изследовател. Като на докторант му се полага издръжка от 1900 долара годишно, които в Щатите са абсолютният минимум и покриват минималната работна заплата, но какво му трябва толкова на един амбициозен млад мъж с перспективи за научна кариера.
„Там парите вече не бяха решаващи, а по-скоро другата среда, в която попадаш, и съвсем другото отношение към теб – казва Калин. – Там намерих моите си хора, вглъбих се в научната работа. Някои колеги отиваха на летни и пролетни ваканции някъде, а аз стоях в лабораторията.“
От летните бригади се затъпява
„Миенето на чинии или други дейности, които не са свързани с кариерата ми, никога не са стояли пред мен като вариант – казва Калин. – Аз съм така устроен от малък, че си търся интереса в сферата, в която искам да се развивам, и в която ще получа и уважение, и личностно развитие. Предпочитам да търся, да търся, да търся, докато открия това, което ще ме развива в дадена посока.
Чудя се на тая мода студентите да ходят да берат ягоди или да продават сувенири и шапки на морето. Изкарват някакви 700-800 лева и са доволни. Питам ги: „На колко места си пуснахте резюмето? В колко компании кандидатствахте за летен стаж?“. В нито една, ми казват. Значи, спечелва човекът някакви пари през лятото и е щастлив, обаче това не го е развило по абсолютно никакъв начин, направо е затъпял на десета степен. Никога не бих го направил, по-добре да съм на 50% по-ниско заплащане, но да знам, че това ме развива и, че лятото ми е уплътнено по някакъв стойностен начин.“
Мотивация за ученици в Карнобат.
При големите технологични открития
В „Карнеги Мелън“ Калин Василев попада в среда, където се правят научни открития, и то в една от най-популярните и перспективни дисциплини, в сърцето на големите открития – технологичния сектор, където се разработват технологии, които моментално се прилагат в живота – биосензори. Задачата на докторанта Калин Василев е да изследва комуникацията между клетките. Занимава се и с пречистване на протеини, с откриване на антигени на ракови клетки.
Името на доктор Калин Василев ще остане в историята на генното инженерство с няколко проекта. Единият е за докосването на клетките, другият – за разработване на методика на човешки имунни клетки, които имат способността сами да мутират и да променят протеините в тях, а това е много важен процес вътре в тялото. Въпросът, който си задават учените, е как нашето тяло разработва милиони видове антитела? И отговорът е, че имаме едни клетки, които, противно на очакванията, мутират с много висока скорост, което е плюс в този случай.
Калин разработва технологии за мутиране на протеини по този начин, за да може да се откриват полезните мутации. Работи над това 6 години в една лаборатория с много микроскопия, с уникални уреди, струващи по половин милион долара единия микроскоп, и в партньорство с много хора. „Имах голям късмет, че още първата година като се включих, станаха големите открития в сензорните технологии“, казва той.
Как метастазират раковите клетки
От 10-те биосензора, които разработва неговият център, два са негови лични открития. Тези биосензори се патентоват, окомплектоват, почват да се продават на различни лаборатории. Прави се продукт и се създава стартъп, а оттам нататък вече професорите държат дял на печалбата. Реално погледнато, докторантът дори и да открие нещо, публикацията е на негово име, но ако в бъдеще има някакви приходи от патент, те остават за университета и за професора.
След завършването на докторантурата в „Карнеги Мелън“ Калин Василев е поканен за постдокторантура в „Кеймбридж“, Великобритания. Едно от приложенията, които разработва, е процесът на метастаза на рака. Свързан е с една клетка, която мигрира и се движи из тялото. Клетките се докосват и си комуникират, предават си сигнали и биосензорът, който разработва Калин, може да се приложи в тази сфера.
„Самата имунна система работи точно на този принцип. Различни имунни клетки докосват различни навлизащи чужди клетки, протеини или антигени“, обяснява той. Там неговата професорка се интересува от процеса на миграция на оптичния нерв, който излиза от окото и търси къде да се захване за мозъка, където има специален регион за тази цел, и Калин й помага.
Резюме като за шампион
„Когато прибавих и „Кеймбридж“ към резюмето си, всички врати за мен бяха отворени. Всяка една стартираща компания, голяма компания – където и да пуснеш резюме, със сигурност си отгоре на колонката. Защото наистина двете имена тежат страшно много в тази сфера“, казва Калин.
Той прави няколко интервюта и проучвания, но не приема оферти. Има предложения от Канада, от Западното крайбрежие на Америка, Калифорнийския регион, където има много стартиращи биотехнологични и генетични компании. От Кеймбридж също има покана от компания заради неговите разработки с биосензори. Обсъжда със семейството си дали да замине за Сингапур, където от голям научен център също го канят.
Стартиращата заплата за един начинаещ специализант от Кеймбридж е 120-130 хиляди долара годишно и впоследствие стига до 200 хиляди долара. Но това е само за научната сфера. Ако пък решиш да се развиваш в бизнес сферата, където от всяко откритие се прави продукт, който се продава, тогава заплащането расте стремглаво, а таван няма.
Ако пък се вмъкнеш в мениджърските пътеки и ръководиш екип, след 5-6 години започваш да добавяш дивиденти откъм стокови опции, патентови открития. Може да станеш и консултант на различни компании, може да имаш и буквално по 2-3 работи наведнъж. Например викат те за експерт за 1-2 месеца тук, плащат ти някакви огромни хонорари, изнасяш някакви лекции там, още големи хонорари…
На пробега “Съединение” Пловдив с националната ни шампионка по маратон Радосвета Симеонова.
Да зарежеш стотици хиляди долари годишен доход
„Дали щях да достигна годишен доход от половин милион? Не знам… Да, наистина таванът е небе, но аз никога не съм го мислил по този начин – казва Калин. – Моята среда там е била много специална, с контактите, които имах, се вмъквах сред хора, с които бих имал много перспективи. Много от моите приятели и колеги са работили на Уолстрийт, в големи компании, самите те са създали компании.
Винаги съм ходил по такива семинари. Контактувал съм с хора, които искат да успяват и успяват. Да, тогава още не съм изкарвал по 200-300 хиляди долара, но бях в среда, в която хората бяха станали милионери и със сигурност виждах себе си след 5-10 години като част от тях. На какви ли не коктейли съм бил, на какви ли не скъпарски места…“
И тогава се случва нещо, което и до днес хората около него не могат да си обяснят. След 14 години здраво учене и борба той има нужда от малко почивка и най-после може да си отиде до Велико Търново за по-дълго време. „Последната ми дълга ваканция сигурно е била през 2002-ра, когато бях 4 месеца в България“, казва Калин.
Велопоход, наречен шеговито “Веломафия”.
У дома си е най-добре
Той се прибира вкъщи в началото на 2014-а и още тогава решава да проучи как стоят нещата с реализация в родината: „Реших да си почина, да отида на 2-3 планини, защо да стоя в чужбина и да харча пари“. Размисля се какво го очаква в бъдеще. Ако отиде да работи в Калифорния в някаква компания, какво става след 10 години? Сдобива се с жена, деца и пуска трайно корени там. Не може да продължава да живее като вълк единак, който се мести насам-натам.
„И точно тогава си дадох сметка, че семейството ми е тук, че моите родители я имат още 10 години активен живот, я не – споделя Калин. – Дядо ми беше починал през 2008-ма и дори не можах да го видя жив. Сестра ми беше родила, а не можах да я видя бременна, нито бях виждал племенника си година и 6 месеца…“
Със семейството на празници.
Първият учебен ден на Васил, големият му племенник.
В България Калин забелязва, че изпъква на фона на останалите хора, с блестящото му образование и натрупан опит. „Бях започнал да общувам с младежки организации като „Тук-там“, които организират форума „Кариера в България. Защо не?“. Виждах, че те имат желание нещо да се случи в България. Виждах много примери на хора, които са останали също. И започваш все повече да се въвличаш в нещата, които се случват в България. Поглеждаш назад и си казваш: „Сега защо трябва да тръгвам нанякъде, на ново място, с нови хора, където реално ще допринасям за чужда, а не българска компания?“.
„Какъв е този смешен човек?“
Във Велико Търново всички роднини и приятели му казват да се връща при голямата заплата и перспектива, а хора, които не го познават, го обявяват за луд. „Хубавото при мен е, че никога не съм бил социален конформист, никога не ме е притеснявало да бъда различният, дори с цената на аутсайдерство. При мен още от най-ранните години е било така – че Калин може да прави нещо странно, обаче успява да въвлича хора в това странно нещо.
Представи си, появява се един човек с някакви идеи в град, в който не се е прибирал 14 години, една-две местни телевизии са му обърнали внимание с репортажче и хората казват: „А, какви са тия смешни работи, к’ъв е тоя с тая шапчица и си кара колелото из града и прави някакви събития?… Няма кой да му се върже на акъла. Кой е луд да прави такива саможертви за родния град и за България? Нормален човек ще зареже ли заплата от 200 хиляди долара годишно, за да основава в България… движение за здраве?…“ И да живее няколко месеца със спестяванията си от няколко хиляди долара.
Здравният статус на българина – пълна трагедия
„Казах си, че България има нужда от някой, който да покаже на хората що е то превенция за здраве. У нас има много отживяла стара система от спортни клубове, с треньори, които хабер си нямат за младото поколение. НПО-тата действат на принципа като има проект – прави се нещо.
Искаше ми се да е нещо иновативно, свежо, младежко, готино, да може да приобщи възможно най-голям брой хора и да направи повсеместна промяна. Не пет човека да си спортуваме в парка, а масово да вдигнем здравния статус на хората. Статистиката за България е абсолютна трагедия, на последните места сме по здравен статус – сърдечно-съдови заболявания, ракови заболявания, всичко е крах, крах, крах. И си казах, че трябва да действам. Казах на хората: „Вярвайте ми, стойте до мен!“ и те ме последваха“, спомня си визионерът.
Какво всъщност прави Калин?
Когато основава движението TarnovoRuns, в началото организира 35 събития, на които не идва нито един човек. Постепенно започва да привлича съмишленици, те да довеждат свои последователи и днес са десетки хиляди – от града и региона. „В последните 4 години в региона около Търново съм ходил многократно, къде ли не, включително и в големите градове – Пловдив, Варна, София, Русе. Когато не се получи добре от първия път, казвам: „А Левски как е обиколил по два пъти цяла България, и то пеша?“.
Повечето хора все асоциират името на организацията с бягане, но в общо 420-те събития, които Калин е организирал за 4 години, визията му съвсем не е само тичането. Движението е само един от факторите за здравословен живот, но има и много други – храната, мислите, начинът, по който комуникираш, социализацията в обществото.
Събитията, които организира, не са само бягане и походи. Занимават се с йога, организират се лекции, социални и филмови вечери, уъркшопи за правилно хранене с деца и възрастни. Калин прилага холистичния, или цялостен подход. Човек трябва да следи не само за храната и движението, но и за мислите си, да си даде сметка колко е стресът във всекидневието му. Бягането и фитнесът два пъти седмично не те правят автоматически здрав, нужна е цялостна промяна на начина ти на живот, казва Калин.
Деца също идват на тренировките на TarnovoRuns.
На велоучилище на TarnovoRuns – 65-годишна жена се учи да кара колело.
Есенен поход около Велико Търново.
„Е добре, слагаш от едната страна на везните стотиците хиляди долари годишна заплата, луксозната къща, кола, живееш в Калифорния, тук-там някое симпозиумче, палиш колата… Но аз си представям това, което имам в момента: усмивките, добрината и помощта, които получавам от хората.
Вървиш по улиците и се чувстваш щастлив в тоя град, че си го променил и продължаваш да го променяш. Имаш кауза – да вдигнеш хората и да ги раздвижиш за здраве, да промениш мисленето им. И си казваш, ето, това е нещо, което променя и мен самия, и което струва много повече от някакви си пари, пък били те и стотици хиляди долари.“
Публикувано в сп. Клуб Z, септември 2018 г.
