В продължение на темата за неоснователната критика и как бихме могли да се справим с нея. Много ни се иска да подминем спокойно незаслужената критика. Иска ни се да бъдем „дебелокожи“ и дори да не се обръщаме и замисляме, за да разберем кой ни хули. Повечето от нас приемат дори малките обиди и оскърбления твърде дълбоко и им отдават повече значение, отколкото заслужават. А как добре се прикриваме и дори не го показваме. Интересното е, че ако 1 от 10 човека ни критикува, ние обръщаме внимание на точно този 1 човек, а останалите подминаваме. Искаме да се харесаме на всичките 10 човека. Какво да не правите: След като сте сигурни, че критиката е неоснователна, не се опитвайте да търсите одобрението на критиците си. Възможно е в опитите си да се харесате на него, да предизвикате неудовлетворение и/или неодобрение у хората, които са ви харесвали. И в стремежа си да умилостивите 1 човек да си навлечете гнева на останалите 9. И да се „сдобиете“ с още недоброжелатели. Подгответе се, че ако имате намерението да изпъквате, то винаги ще има поне един критик. Какво да правите: Следвайте основното правило: да правите всичко, което е по силите ви и мислено да отваряте чадър, който да ви предпазва от несправедливата критика. И ако отварянето на чадъра изисква време, за да ви стане навик, то другото предложение е много по-бързо приложимо: смейте се! Да, това е особено полезно, когато сте обект на несправедлива критика. Помислете: кога е по-вероятно критикът да не продължи да ви напада? Когато се защитавате или когато просто се смеете?
И така снабдете се със своя чадър, който ще ви предпази от студените капки на критиката, давайте максимума от себе си и продължавайте по пътя към своята мечта или цел. Ръка до ръка с доброто настроение и вярата в себе си.
