На 14-ти март т.г. почина световноизвестният физик и популяризатор на науката Стивън Хокинг. Хокинг напусна този свят на 76-годишна възраст – невероятен факт, още повече, че той е бил диагностициран с амиотрофична лаатерална склероза (АЛС) на 22-годишна възраст и лекарите не са му давали прогнози да надхвърли 25-годишния си юбилей. За мнозина дългият живот не може да се опише по друг начин освен като медицинско чудо.
Именитият физик обаче не вярваше в чудеса. Когато му намекваха, че е чудо понеже е живял толкова дълго, той отговаряше: „религията вярва в чудеса, но те не са съвместими с науката“. И въпреки че в своя бестселър „Кратка история на времето“ от 1988 г. той е писал, че ако разработим „теория за всичко“, ние ще „узнаем намеренията на Бога“, преди няколко години Хокинг категорично оповести публично своя атеизъм. Думата „Бог“ в неговите книги не е нищо повече от метафоричен образ за Вселената. „Мисля си за мозъка като за компютър, който спира да работи, когато компонентите му се повредят. Няма рай или задгробен живот за счупени компютри, това е вълшебна приказка за хора, уплашени от тъмното“. Стивън Хокинг не се страхуваше от мрака, той непрекъснато очакваше смъртта си. Той напусна този свят като убеден атеист, без да се отрече от него до последния си миг. Правото да постъпи така, разбира се, си беше негово. Днес в западния свят всеки има право да се придържа към какъвто и да е светоглед без да се страхува от репресии.
Други негови изказвания обаче не могат да бъдат отминати с лека ръка. През 2011 година, докато изнасяше лекция по време на конференция на Гугъл в Хартфордшър, той оповести философията за мъртва дисциплина. „Философията не е влязла в крак с модерните разработки в науката. Най-вече физиката“, отсече той. Това е прекалено крайно изказване, дори за учен от неговия калибър. За да обявиш една цяла академична дисциплина за отживелица и да зачеркнеш мнозина, които се занимават с нея, трябва да имаш много сериозни основания и да можеш да се аргументираш с категорични факти, а не да я обвиняваш, че не следва тенденциите на точните науки. Още повече че такива обвинения лесно могат да бъдат оборени, както ще покажа по-късно.
Когато коментирах във Фейсбук абсурдните изявления на Хокинг за философията, бях шокиран колко много български атеисти са съгласни с него. Едва ли не излиза, че философите в цял свят са хрантутници на държавна хранилка в университетите и за разлика от истинските учени, които правят открития, философите са просто лаладжии без да допринасят с нищо съществено. Не знам дали тези критици на философията го правят само поради глупост, доказвайки, че ефектът на Дънинг-Крюгер съвсем не е ограничен само за крайно неграмотните, но е приложим и за всички останали, които коментират по теми, с които не за запознати. Не знам дали го правят съвсем нарочно и умишлено. Подозирам, че в поведението им има елементи и от двата фактора.
Вярно е, че във философията има тенденции, които няма как да бъдат пренебрегнати. През 2001 година известният философ и атеист Куентин Смит публикува в рецензираното философско списание Philo една статия, в която се оплаква относно възраждането на теизма във философията. В статията си той констатира: „Бог не е мъртъв в академичните среди, той се завърна към живот в края на 60-те години и днес той е жив и се чувства добре в своята последна академична крепост – във философските факултети“ [1].
Смит много точно поставя акцента върху 60-те години. Защото именно тогава се случват някои важни събития. Допреди това, през 40-те и 50-те години сред философите е общоприето да се смята, че всеки разговор за Бога е безсмислен, понеже неговото съществувание не може да се потвърди посредством петте сетива. На почит е течението „верификационизъм“ – философска доктрина, че само тези твърдения, които могат да бъдат емпирично доказани, са когнитивно смислени [2]. Така метафизиката е изтикана в ъгъла като заразна болест, а всеки проблем, който не може да бъде решен от науката, е обявен за безсмислен и класифициран като лъжепроблем. Но през 60-те години този светоглед търпи сериозна критика от широк кръг философи, които осъзнават, че верификационизмът сам по себе си не може да бъде верифициран. Философът и християнски апологет д-р Уилиам Лейн Крейг смята, че колапсът на верификационизма е най-великото събитие във философията през 20-ти век [3]. Съответно с неговия залез се възражда метафизиката. Стари философски аргументи, които до този момент са били потискани, излизат отново на преден план. Но освен цялото това движение във философията се случва още един непредвиден ефект – възраждането на християнската теология.
Спорно е твърдението на Куентин Смит дали днес вярващите философи са между една четвърт и една трета от всички философи. Атеизмът все още има доминираща роля в англосаксонската философия, но вече е започнал да отстъпва. Вероятно началото на това отстъпление в западния свят е положено през 1967 година от философа Алвин Плантинга с неговата публикация God and Other Minds [4]. Плантинга е последван от множество други колеги, които повторно изваждат наяве класическите аргументи на богословието: онтологичния аргумент, космологичния аргумент, телеологичния аргумент и моралния аргумент. През изминалите едно-две десетилетия тези аргументи бяха силно осъвременени, включително благодарение на откритията на съвременната наука. Например днес ако отворите някоя научна търсачка, например Google Scholar, и потърсите “kalam cosmological argument”, ще откриете множество публикации – както подкрепящи, така и критични във връзка с един от най-ясно установените космологични принципи, изказвани като аргумент за теизма. За него ще стане въпрос след малко.
Нека първо разгледаме как реагират модерните поп-атеисти като Ричард Докинс, Кристофър Хитчънс, Сам Харис, Стивън Хокинг към новите философски тенденции. Дори и в обществото всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Ако философията в миналото е изиграла положителна роля за природните науки, но днес отказва да се секуларизира и да изхвърли Бог от себе си, то на атеистите такава философия не им трябва. Затова те имат два хода пред себе си: да се дистанцират от нея или да я отрекат изцяло.
Как се дистанцират? Вероятно вече сте чули твърдението: „атеизмът не е философия, то е просто отсъствие на вяра в богове“. Звучи просто, нали? Атеистът смята, че ако няма доказателства за присъствието на богове, то няма защо да вярва в наличието на такива богове. Също както днес няма доказателства за съществуването на Летящото спагетено чудовище или за Дядо Коледа, така няма доказателства и за съществуването на Бог.
Но наистина ли атеизмът е просто отсъствие на вяра? Отново се позоваваме на философа Уилиам Крейг, който е имал щастието да дебатира с Лорънс Краус, атеист, теоретичен физик и автор на известния бестселър „Вселена от нищото“. По време на диалога Краус казал: „Аз нямам вярвания“. Тогава Крейг му задал контра-въпрос: „А ти вярваш ли в това?“. Краус се запънал и започнал да се обяснява, че приема че дадено нещо стои еди-как-си в отсъствието на доказателства и поради това няма вяра. Но от философска гледна точка вярата представлява този тип умствено състояние, при което приемаш дадено предположение за вярно без доказателства. Така че е абсурдно за атеиста да твърди, че няма вяра. Това само по себе си е вяра – да вярваш, че нямаш вяра. Иначе няма проблем в това един човек да смята, че Бог не съществува при отсъствието на доказателства. Но при тези условия той не може да се нарече атеист, а агностик. Позицията на агностика е следната: „Аз не вярвам, че Бог съществува. Но аз не вярвам, че също така не съществува“. Така че е напълно възможно човек да не вярва в Бог и да не е атеист. Отсъствието на доказателства не е доказателство за отсъствие. В отсъствието на доказателства човек може да не вярва в Бог и да е агностик по отношение на неговото съществуване. Атеистът обаче отива една стъпка по-напред – той е този, който вярва, че Бог не съществува [5].
Отричането и отхвърлянето на философията е далеч по-радикалната стъпка, на която се е решил Хокинг. Той твърди, че философията е отживелица поради факта, че не се е адаптирала към съвременната наука и най-вече физиката. Но дали това е така? Може ли да има друга възможност – философията вече да се е адаптирала, но изводите от тази адаптация да не са се харесвали на Хокинг и на определен кръг хора?
Да се върнем на аргумента „калам“, за който споменах по-горе. Той е изключително прост за формулиране: „1. Всичко, което започва, има причина да започне. 2. Вселената е започнала да съществува. СЛЕДОВАТЕЛНО: 3. Вселената има причина за своето съществуване“. Е, аз имам добра новина за всички вас: Вселената наистина е започнала да съществува. Съгласно преобладаващия и общоприет космологичен модел, наречен Голям взрив, нашата Вселена има начало. Философите, боравещи с аргумента „калам“, нямат никакъв проблем да приемат това откритие от съвременната физика и ето защо Стивън Хокинг греши. Но ако Вселената има начало, то повече от належащ е въпросът защо изобщо тя съществува. Защо има нещо, вместо да няма нищо? Дори и в случая с предположения като идеята no-boundary на Хокинг, при която Вселената няма точково начало, то миналото пак е гранично, а не безкрайно. Вселената пак не е съществувала вечно, а е имало момент на нейното зараждане, дори и то да не е било в строго дефинирана точка.
Идеята за начало на Вселената с право не се харесва на редица атеистични учени, защото ако тя е била създадена, няма как да се избяга от въпроса „а има ли създател?“. Между другото изразът „Голям взрив“ е създаден от атеистичния учен Фред Хойл с цел да осмее тази теория, която противоречала на поддържаната от него теория за вечността на видимата Вселена, за нейното безкрайно съществуване [6]. Една Вселена без начало напълно устройва атеистичните мислители. И все пак в края на 60-те и 70-те години доказателствата за начало на нашия свят стават толкова много, че е невъзможно да бъдат пренебрегвани. Дори и тогава не всички изследователи се отказват от идеята за вечна Вселена и сред тях е Фред Хойл. Любопитно е защо Хойл до смъртта си е настоявал, че няма такова нещо като начало на Вселената. Ето дословен негов цитат: „За разлика от модерната школа космолози, които поради конформизма си с юдео-християнските богослови вярват, че цялата Вселена е създадена от нищото, моите вярвания съответстват с тези на Демокрит, който е казал: нищо не се създава от нищото“ [7]. С други думи – атеистичният учен не е харесвал теорията за Големия взрив, защото твърде много му напомняла на разказа в библейската книга Битие.
Дори и да изключим въпроса за началото на нашата Вселена, остава въпросът за природните закони. И тук може да се позовем на деиста и физик Пол Дейвис, която смята, че науката си има своя собствена верска система. Цялата наука се базира на предположението, че Вселената е подредена по рационален начин. Законите се приемат като даденост че работят и че не се променят самоволно от днес за утре (иначе утре може и да не се събудим). И все пак когато Дейвис е питал своите колеги защо физичните закони са такива, каквито са, той е получавал отговори от типа на „никой не знае“ и „това не е научен въпрос“ [8]. Но ако даден човек се обляга на силата на своя разум и на безпощадността на своята логика, какъв е смисълът, ако в момента в който му се зададе въпросът „Защо законите са такива?“ той отстъпва от нея?
Но там, където науката се оказва неспособна да отговори, на помощ могат да дойдат философите… и дори теолозите. Защото въпроси като „могат ли да съществуват природни закони без законодател?“ са с философска насоченост. А пък споровете относно това дали Вселената е имала начало или не ни доближават до най-основния спор във философията – кое е първичното, материята или разумът. Дълго време се приемаше, че материята е тази, която е първична, докато разумът е вторичен. Просто в днешно време се завръщат тези философи, които смятат обратното – че разумът е този, който е първичен.
За мен истинският проблем не е в това дали философията успява да се справя със съвременните открития на науката и дали влиза в крак с тях. А в това защо някои хора се притесняват от факта, че някои философи може и да не са материалисти. Сякаш е голям проблем някой от тях да каже, че има разумни основания да вярваме в Бог. И сакън да не е богът на Християнството!
Литературна справка:
https://www.philosophybasics.com/branch_verificationism.html
https://philosophynow.org/issues/99/Does_God_Exist
http://www.christianitytoday.com/ct/2017/november-web-only/how-alvin-plantinga-paved-way-for-christian-philosophys-com.html
https://www.reasonablefaith.org/media/reasonable-faith-podcast/the-definition-that-will-not-die/
http://www.letu.edu/opencms/opencms/galleries/download/chemphys/BigBang.pdf
Cootsona, G. Mere Science and Christian Faith. InterVarsity Press.
Like this:
Like Зареждане…
Related
