На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на небесния покровите на българите – преподобни Йоан Рилски. Ето какво разказва за него и житието му ставрофорният иконом Дончо Александров, говорител на Варненската и Великопреславска митрополия.
“Уважавайте ония, които се трудят между вас и имайте към тях преголяма любов заради делото им” (2Сол.5:12-13).
Едно от най-ярките светила на небосклона на българската народна и църковна история е Св. Йоан Рилски. Най-великият светия и небесен закрилник на народа ни. За жалост мнозина наши сънародници знаят името му, но малко за живота му. В следващите редове си позволявам накратко да припомня по-важните фрагменти от неговото житие.
Родил се е около 876 година в село Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина. Родителите му от малък го възпитали във вяра и любов към Бога. Когато починали, раздал своята част от наследството на бедни хора и постъпил като послушник в близък манастир. По-късно станал монах и се отдалечил в планината (най-вероятно Витоша), отдавайки се на пост и молитва.
След известно време бил нападнат и изгонен от разбойници. Заселил се в пещера и продължил духовните си подвизи. В нея прекарал 12 години. Оттам преминал в Рила планина и се настанил в хралупата на голямо дърво. Открили го овчари и разнесли вестта за него. Много хора започнали да идват при св. Йоан, за да го видят и чуят. Болни след молитвите на постника си заминавали здрави. Свети Йоан решил още повече да се усамоти. Напуснал хралупата и изкачвайки се по-нагоре в планината, намерил голяма скала с просторна до нея пещера. По-голямата част от времето прекарвал в молитва върху скалата.
Но и тук не останал скрит от хората. Слуховете за отшелника достигнали до цар Петър, който пожелал да го види. Свети Йоан отклонил тази среща, но писмено изтъкнал нужното за него и държавата.
Мнозина дошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, на който пръв игумен станал преподобният Йоан. Той оставил писмен завет на своите ученици и последователи. На 70-годишна възраст великият отшелник блажено починал. Бил погребан до пещерата. Няколко години по-късно тялото му било намерено нетленно.
Ето какъв велик светилник Бог издигна от средите на народа ни. А дали ние, наричайки се православни християни, достойно почитаме св. Йоан Рилски? Имаме ли в домовете си негова икона? Отправяме ли всекидневно молитва към Рилския чудотворец? Въпроси, на които всеки един от нас сам ще отговори. Истината е, че ако обичаме св. Йоан, ще имаме молитвено общение с него. Векове наред хиляди човеци са получили помощ, утешение и чудотворна сила от Божия угодник. И днес в негово лице ще открием приятел, закрилник в житейските бури и водач в духовното ни израстване. От друга страна, не само молитвата е израз на почитта към небесния ни помощник, а живата вяра и стремежа към богоугоден живот, който той ни показа.
Когато четем завета на Св. Йоан Рилски, имаме чувството, че той е наш съвременник. Толкова актуално звучи: “да се утвърждаме във вярата и да оставим злите нрави”. Дори само това изречение от завета му да вземем и го изпълним, ще се промени духовното ни състояние.
Да бъдем православни християни не само по име и кръщелно свидетелство, но и по живот. Нека се стремим добре да познаваме нашата вяра и изкореним плевелите на езичеството, суеверието, които продължават да ни задушават. Общението с врачки, гадатели, баячки, екстрасенси и всякакви лъжеучители да отхвърлим, защото е отрова за душите ни.
Далеч ли сме от Бога и Църквата, ще берем “плодовете” на ширещата се навсякъде завист, злоба, разстройващи и увреждащи нормалните човешки взаимоотношения. Само завръщайки се и живеейки пълноценно в Църквата, може да оставим тези зли нрави и се изпълним с Христовата благодат, любов, мир и радост.
Днес отново си припомняме живота на св.Йоан Рилски, за да почерпим вдъхновение. Пак чуваме неговия зов за промяна и духовно утвърждаване. “Който има уши да слуша, нека слуша!”(Лк. 8:8). Амин.
