Близо 20 години талантливата българка Пенка Кунева композира музика за хитови филми и игри в Меката на филмовата индустрия.
Боряна Антимова
Каква е българската следа във филми като „Матрицата“, „Трансформърс“, „Карибски пирати“, „Ангели и демони“, „Тексаското клане“ и играта „Принцът на Персия“? Нейното име е Пенка Кунева и тя е изключително успешен композитор, аранжор и оркестратор на музика към хитови Холивудски филми и игри от виртуалната реалност.
„Винаги съм била много напориста, интуитивна, винаги съм си следвала пътя, без да се страхувам от всякакви такива външни обстоятелства, като например, че жените композитори в Холивуд са един процент – казва Пенка. – Успях, въпреки че тук трябва да имаш много пари, за да успееш, а пък аз съм дошла без нищо. Винаги съм се борила много. Имало е много трудни моменти, много лишения, притеснения, унижения, но оцелях в името на това да бъда композитор и да вървя напред. Успях, защото следвах своя път.“
Сн. Billboard.
Пенка Кунева е чаровна сладкодумница. След близо 20 години живот в Холивуд говори на чист български без акцент, в едно интервю, искрящо от позитивизъм, креативност и виталност, или по-скоро един разговор по женски за важните неща от живота – за свободата да правиш каквото ти харесва, за цената да си фрилансър, и то в Холивуд, за любовта към България и Панагюрище…
Родена е в София, майка й Кина Проданова е преподавател по музикален анализ в Консерваторията, а баща й – инженер-химик във ВХТИ. Летата си прекарва при бабите и дедовците си в Габрово и Панагюрище. Още от най-ранно детство бабите я учат на народни песни, разказват й много приказки. „В семейството ми много обичахме киното и театъра“, казва Пенка.
Пенка с майка си и сестрите си, 1984 г.
Талантът й да композира проличава още когато е едва 6-годишна. Тогава майка й я научава да пише музика и ноти и тя твори детски композиции за пиано, но още преди това свири измислени от нея малки пиески. В IV клас влиза в Националното музикално училище с пиано. Когато е на 12 години, майка й я запознава с режисьорка, която прави детски матинета – театрални шоута и Пенка започва да пише музика за тях.
Беше много приятно и получих това усещане за идентичност – че съм композитор, че пиша музика – спомня си Пенка. – Започнах да си повтарям: „Аз съм композитор, пиша музика“. Но от самото начало имах спънки. Никой не гледаше сериозно на едно момиче композитор, защото това открай време си е мъжка професия. Но аз пък винаги имах една доста здравословна доза самочувствие, не обръщах внимание на такива внушения и си карах по този път, който вътрешно, интуитивно усещах, че е моят път.“
Пенка на 17 години като композитор на музика за детски спектакли.
Пенка завършва Консерваторията с теория на музиката за по-кратък срок – 4 години. Точно тогава стават промените, границите се отварят и родителите й казват, че е по-добре да учи композиция в Щатите. Приемат я в „Дюк“ през 1990 г. – голям и много известен частен университет в Северна Каролина, с пълна стипендия да учи магистратура по композиция.
„Обаче трябва да подчертая, че в България получих изключително добро образование по музика, особено по теоретичните дисциплини – полифония, хармония, история на музиката, оркестрация. Имахме много дълбока, много хубава музикална система на образование. И пианото научих много добре, въобще тръгнах от България с една много солидна академична подготовка като музикант и като композитор“, казва дамата. В България, след успеха й с детските матинета, тя пише музика и за постановки на млади независими театрални групи като „Мим Студио Алба“.
Пенка заминава за САЩ с мисълта, че ще емигрира: „Нямаше напред-назад, знаех, че ще настане хаос, както и стана. Тогава бях на 23 години. От моя випуск в музикалното училище около 80% са извън България, точно по същата причина. Ние бяхме поколението, при което най-големият хаос удари България“.
Работен момент в студиото.
Казва, че никога не е позволила културният шок в тази далечна и толкова различна страна да я притесни. „Бях израсла в един европейски град, а отидох в Дърам, който е един типичен малък американски град, с малки къщички и много пътуване – спомня си Пенка. – Трябва да имаш кола, нъвсякъде е една такава гъста зеленина, все едно че си в някакво градче като Пампорово. Точно на него ми приличаше в началото. В България всички се обличахме все пак официално за лекции, а там в „Дюк“ всички студенти ходеха с тишърти и широки панталони като пижами. Беше много странно от началото.
Но за мен тези неща никога не са били важни. Аз просто не съм ги забелязвала. Бях точно от този тип музиканти, които живеят в един свят на мечти, на музика, и на изкуство. Такъв беше и светът, в който живеех в България, защото при комунизма имаше репресии, живеехме в бедност и моята вселена бяха книгите, изкуството и музиката. Това ми беше прозорец към свят, който беше изцяло в моето въображение. В Америка беше същото – музика, учение, много дълги часове работа, писане на домашни, срещи с хора в моя свят.“
В Америка, когато разбират, че е писала музика за театър, я канят да композира за един местен театър. „Направи ме успешна това, че никога не съм обръщала внимание на културните пречки и на културния шок. Tъй като исках да емигрирам усещах, че трябва да разбера това общество, да се внедря в него и да стана полезен член, от когото имат нужда, и да ми позволят да остана в тази държава“, казва Пенка.
Когато пристига в университета „Дюк“, решават за създадат и нова програма по докторантура, а Пенка Кунева става първият докторант по композиция, отвоюван за нея от професора й Стивън Джафи. Така влиза в историята на университета „Дюк“. Това пък използва, за да може да кандидатства за виза. Тогава за кандидатстващите има категории като „чужденец с изключителни качества“ и „национално съкровище“.
Пенка (втората отдясно) като докторант в университета „Дюк“, 1997.
„Сега трябва да имаш „Оскар“, „Еми“ или „Грами“, за да получиш такава виза. Но тогава имах докторантура в „Дюк“, много силни препоръки от моите професори, които написаха: „Дайте възможност на тази жена да остане в Америка“. Така получих без никакви проблеми зелена карта. Това означаваше, че не бях задължена да си търся работа, а можех да отида където си пожелая и да работя каквото си искам. Това е най-големият дар на човечеството – свободата да можеш да избереш какво да правиш,” казва Пенка.
През 1999 г. тя заминава за Лос Анджелис с едно запознанство и една връзка, без да знае нищо за бизнеса. „Нямах никакви пари и затънах в дългове. Трябваше да се прехранвам с нещо и започнах да работя като аранжор на други композитори, да им пиша аранжиментите и партитурите за филми. После имаше трейлъри, много телевизионни филми оркестрирах за моя първи ментор Патрик Уилямс, телевизионен композитор с много „Еми“-та“, разказва Пенка.
С композитора Майкъл Кеймън.
Почти 20 години тя е композитор и оркестратор на свободна практика. Което означава, че всичките й работи идват само чрез препоръки от хора, които познават работата й. В тази професия всички оферти идват с препоръки.
„Да поясня, на някои от големите заглавия съм била само аранжор и оркестратор, а на други – композитор на музиката“, казва Пенка. Нейният перфекционизъм в аранжимента и оркестрацията личи в музиката на такива хитови студийни блокбъстъри като „Матрицата“, „Карибски пирати“, всички филми „Трансформърс“, “Need For Speed”, „Костенурките Нинджа“.
По музиката към тези филми е работила с композиторите Стив Яблонски и Ханс Зимер. Пенка е главен оркестратор на филми с бюджет над 100 милиона долара – „Елизиум” (с Мат Деймън и Джоди Фостър) и „Играта на Ендър” (с Харисън Форд), излезли на екран през 2013г.
С композитора на музика за блокбъстъри Стив Яблонски (вдясно) в студиото.
Писала е музика и към независими филми – „Ага“ на Милко Лазаров (участвал в много световни филмови фестивали с голям успех навсякъде по света, с премиера на Berlinale’18). Написала е саундтрака към фентъзито „Пошепването на Дявола“ (Sony Pictures, носител на наградата Saturn 2018), „Blue“, който в момента е по кината, работила е и за телевизионни филми.
Като композитор е създала музиката към игрите „Принцът на Персия“, „Трансформърс“. Напоследък получава все повече поръчки за игри и филми от виртуалната реалност. Последното е нещо ново дори и за Холивуд. Композирала е музиката към „Мумията“ – игра и Hell Boy – филм от виртуалната реалност – заглавия, известни в целия свят. „Те са съвсем нови като технология, излязоха през последните години“, обяснява композиторката.
Панагюрище в сърцето й
В Лос Анджелис Пенка има семейство и дъщеря Джийн на 12 години. „Тя е много талантлива в рисуването, учи в училище, което тук се казва „Магнет скул“, или с ускорена академична програма. Пише, като баща си. Съпругът ми Даниел Шуайгър е музикален редактор на филми, една много специфична професия“, казва Пенка.
Със съпруга си Даниел.
Със съпруга си Даниел на сватбата им преди 14 години.
Когато Джийн била бебе, Пенка й говорела на български, но после, като тръгнала на градина, минала изцяло на английски. Всяка година я води в България, по местата на своето детство и навсякъде из страната. „Джийн много милее за България и много обича едно място до Панагюрище, където ходим с нея и родителите ми“, казва Пенка. В Лос Анджелис е завела и двете си сестри.
„Винаги съм била много свързана с България, поддържам още същите контакти с всички мои приятели, сега благодарение на фейсбук, идвам си всяко лято. Решила съм, че до края на живота си ще уча нови неща, първо виола, а като се пенсионирам – рисуване, защото искам да рисувам къщите на моето детство в Габрово, Панагюище или Панагюрски колонии. Пожелавам на своите читатели в България здраве, щастие и удовлетворение“, казва Пенка.
„Жената астронавт“
Корицата на албума й „Жената астронавт“.
В Kennedy Space Center.
През 2015 г. издава своя втори авторски оркестров албум „Жената астронавт“ (The Woman Astronaut), който получава Hollywood Music in Media Award – престижна награда за музикално творчество, предназначено за широк кръг слушатели. Албумът получава изключителен отзвук сред музикалните критици. За избора си да създаде „Жената астронавт“ казва, че винаги са я привличали научната фантастика и космосът, че е искала да направи нещо, което до момента не е правила.
Когато проучила статистиката, разбрала, че в космоса са летели 11% жени, или от около 500 космонавти 64 от тях са били жени. „Стана ми много интересно, защо тогава в нашата професия композиторките на филмова музика са едва 1 процент“, казва Пенка. Албумът е записан с помощта на студиен оркестър от Лос Анджелис и солисти, сред които са виртуозната Лили Хейдн, известна като Джими Хендрикс на цигулката, и българката Катя Попов, концерт-майстор на симфоничния оркестър на „Холивуд боул“. Албумът на Пенка вече звучи в ефира на над 650 радиостанции в САЩ и Канада.
През 2016 г. тя пише оригиналната музика на изложба на НАСА, която се помещава завинаги в Kennedy Space Center – “Heroes and Legends”.
В Kennedy Space Center пред изложбата Heroes and Legends.
ВИДЕО от концептуалния й албум The Woman Astronaut
Публикувано в Седмичен Труд, 10 октомври 2018 г.
