Кога за последно се озовахте в центъра на вниманието? Умишлено ли беше или несъзнателно? Как се чувствахте? Обикновено там, в онази точка, с вперени очи към нас, се чувстваме неудобно и неловко. Потим се, изчервяваме се, забравяме какво всъщност искахме да кажем. Доста е изнервящо, всъщност. Причината? Причината е, че обикновено сме склонни да се фокусираме към негативните си аспекти, вместо към целта на пребиваването си в центъра. Най-лесният начин да изгубим вътрешното си равновесие е като си помислим дори за миг за всички, които ни наблюдават и всички онези от тях, които в този момент са критични към нас. В онзи миг поставяме собствените си ограничения и на преден план излиза страхът. Основната му функция е да ни защити, но вместо това ни кара да се чувстваме неудобно, а не отпуснати; да казваме неща, които иначе бихме премълчали; да бъдем сковани, а не естествени. Страхът започва да ни кара да се съмняваме в себе си. За всеки човек страхът е различен и не става въпрос дали е силен, слаб или умерен, а неговия вид. Най-честите страхове, които пречат на самоувереността ни са свързани с: – страхът от провал. Доста често срещан, защото всеки иска да успее. Въздейства върху човека по два начина: или подтиква към още по-големи постижения или до такава степен се вклинява, че започваш да вярваш, че при всички положения нещо ще се случи и ще се провалиш. Много е вероятно до такава степен да спрете да си вярвате, че да забравите за уменията и знанията и в крайна сметка наистина да се провалите. Интересно в случая е да си дадете отговор на въпроса: Какво означава пробвал за мен?; – страхът да не изглеждаме смешни и глупави. Замислете се колко пъти ви се е случвало да попадате в незначителни ситуации, в които да изглеждате смешни. Те не са имали такова значение за вас и не са подкопавали самоувереността ви. В центъра е друго, да, така е. Затова усъвършенствайте чувството си за хумор, използвайте го и ще видите колко бързо ще преодолявате дори и неловките моменти и бързо ще възвръщате увереността си; – страхът, че може да разкрием истинското си „аз“. Тук изцяло става въпрос за нашето его и страхът е, че можем да го нараним или да го изложим на показ. Страхът, че може да ни заболи, когато покажем какво се крие зад маската, която разкриваме пред света и която ни се иска да приемат за истинска; – страхът да не бъдем отхвърлени или отблъснати. Този вид страх също е от най-разпространените. Заради него хората се страхуват да се сприятеляват, обвързват, да поемат рискове. И защитавайки се, водят затворен живот, който дори не харесват. Този страх се оказва и ключов при много двойки заради, който някой от двамата не се отдава изцяло и се получава едно отдръпване, водещо до проблеми във взаимоотношенията. Към този вид страх е и загубата на одобрението на другите. Той е причината някои да не изразяват мнение или виждане и сляпо да се подчиняват.
И какво означава тогава да си нормален? Да се вписваш във всички норми и очаквания? Може би е така, но рискуваш да загубиш вярата в себе си, в собствените си способности и истинското си „Аз“… Нормален vs естествен?!
