Възрастният индиански вожд и неговата внучка се разхождаха. А около тях се гонеха и си играеха два вълка. Вождът ги беше намерил като малки и ги беше отгледал.
Откакто се помнеше внучката, тези два вълка винаги се бореха един с друг. Тя много пъти се беше чудила защо постъпват така. Накрая реши да попита дядо си.
– За мен те са като две противоположности, които се борят…
– Какви противоположности? – полюбопитства девойката.
– На Доброто и Злото. Подобно на нашите два вълка, Доброто и Злото постоянно провеждат своите битки вътре в нас и непрекъснато се борят за надмощие едно над друго.
Внучката се замисли. Логично е, че щом има битка, то е нужно накрая да има и побетител! Затова тя отново попита:
– А според теб, кой от тях ще спечели тази борба?
Старият вожд се усмихна и отговори:
– Ще победи онзи от тях, когото аз нахраня повече…
–––––
За двата вълка в нас… Това, което човек подхранва в себе си, то и ще окаже силата си…
