Само за две години Александър Ангелов и създаденият от него “Център за творческо обучение” осъществи мащабна дигитализация на родното образование.
Александър Ангелов.
Представете си, че сте ученик и целият ви учебник по география е в… Германия.
Ще кажете, как да имам достъп до него. Много просто – като помните само една парола и отворите акаунта си от което и да било устройство където и да било по света – в училище, в офиса, в парка, на летището… В акаунта са всичките ви учебници по всички учебни предмети, отделно допълнителна литература… Всичко, което иначе представлява тонове хартия, купчини книги, и до което нямате достъп, ако пътувате някъде. Това позволяват новите облачни технологии.
Ще попитате, защо пък точно в Германия ще е моят учебник по география? Може да е навсякъде по света. Защото облакът всъщност е… един огромен сървър, който съхранява безброй акаунти и файлове в тях – текст, изображения, аудио, видео. Това е „облакът“.
Сървърът никога не е „сам“ и когато се повреди, защото все пак е машина, информацията моментално се препредава и възстановява от другите сървъри, свързани с него. Това ти дава гаранция, че твоите файлове ще бъдат надеждно съхранени завинаги. За разлика от физическите носители – хард дискове на компютри и преносими устройства като лаптопи, смартфони, таблети, външна памет, флашки, CD-та и т.н., които са подвластни на физически и атмосферни влияния като удар, влага, жега, студ…
Учебният процес в момента е old school
„Обществото ни отдавна е в облака, и след като то е там, то няма как една от най-важните сфери – образованието, да не е в облака“, казва Александър. Пита се обаче как училището отива в облака. “Облакът е да разполагаш с ресурсите, които ти трябват, или които са твои, навсякъде, по всяко време – обяснява Алекс. – Не да четеш само на бюрото си и само в часовете, а по всяко време.
Училище в облака означава и един учител да разполага навсякъде с разпределението на учебните си часове, със списък от имейлите на родителите, с техните адреси, със списък на учениците си и материалите, които му трябват за учебния час и т.н. До всички тези важни документи той да има достъп през смартфона си, през компютъра, лаптопа, където и да се намира. В момента обаче той разполага с тях, ако учебникът е пред него, в тази класна стая, в този учебен час. С други думи, учебният процес в момента в средното училище е много old school.”
Александър Ангелов на конференция „Образование за професии на бъдещето“, ноември 2016 г – модератор на панел – технологии и образование; По време на презентацията. “Смислено внедряване на технологии”.
Що е дигитализация?
„В нашата организация – „Център за творческо обучение“, ако двама човека работим едновременно, няма значение кой на кой компютър сяда. Ти си влизаш в профила, който е в облака, и си отваряш всички документи, договори, писма. Ако отидеш у дома – същото – обяснява Алекс. – За мен дигитализация е смотан термин, защото общото разбиране е някой да вижда един документ в електронен вид. Но когато документът е сканиран, това не е електронен документ, това е просто снимка на хартиения документ. И сега въпросът е как това средно образование, което „живее“ в тетрадки, учебници и други хартиени документи, наистина да се качи в мрежата, да стане дигитално и да циркулира, да бъде свързано, да имаш достъп до това, което ти трябва, когато ти е необходимо.“
Училището ни в момента е смазано от административна тежест. На учителите хич не им харесва, че трябва да пишат един доклад по 5 пъти, на учениците хич не им харесва, че трябва да ходят до някъде да преписват една програма; на родителите хич не им харесва, че трябва да отидат до входа на училището, за да прочетат какви са анонсите, които засягат децата им. А на директорите хич не им харесва, че всички институции им искат хартиени подписи и печати и общуват с хартиени заповеди при положение, че по закон имат електронни подписи.
В Santiago De Chile, Чили, при откриването на международния проект WOW – за обучение на младежи за умения, нужни за изпълнение на професиите на бъдещето.
В класната стая на „Гугъл“
Всичко това Александър Ангелов вижда още преди няколко години – че в нашия високотехнологичен век училището работи с методи отпреди 2 века поне. Разбира, че никой до момента не се е захванал с това да свърже училището с облачните технологии. Заедно със свои съмишленици регистрира сдружение „Център за творческо обучение“. Екипът минава през обучение по прословутата класна стая на Google Certified Trainer.
„Стана ни твърде интересно как аналогови процеси, да кажем хартиени, могат да станат изцяло електронни. Изучихме го, използвахме най-нова технология за това, за нашата софтуер организация, за центъра. Изучавайки го, разбрахме как работят технологичните гиганти Google, Amazon, Microsoft. След това разучихме техните програми, които касаят образование и след 4-5 годишна работа станахме техен партньор в образователния сектор. Вече имаме процедура и начин за внедряване на Google за образованието – пълен пакет инструменти в една образователна организация – тя да стане умна дигитална, а не глупава дигитална“, обяснява младият мъж.
При получаване на награда от Google за презентация на тема “Как да обясним лесно изкуствен интелект”, Лондон, април 2017 г. по време на Google Innovator Academy #Lon17.
„Какво според теб е нова технология?“
Оказва се, че нова технология е тази, която е създадена, след като си бил роден. Смартфоните и облакът за нас, възрастните, са нова технология, обаче за един първокласник не са. За тях облакът не е нищо ново, те са си там. Имат си акаунти в „Гугъл“ или „Епъл“. Те казват: „Защо аз трябва да науча наизуст нещо, когато мога да го проверя онлайн?“ И имат добро основание за това. В момента парадигмата на образованието казва: „Запомняй неща и ги възпроизвеждай, когато бъдат поискани от теб“.
Ученикът обаче казва: „Аз винаги мога да проверя кога е създадена България, въобще нямам нужда да помня годината“. И тук идва голямата драма. Първо, е безсмислено да подканваш училището и учителите да започнат да мислят като учениците. Начинът на мислене зависи от поколението. Нали рубриката ви е такава. По-големият въпрос е как, като имаме такива ученици, с достъп до тази информация, ние като педагози да използваме технологията и да ги направим по-уверени и по-успешни личности.“
Смартфоните не са забранени в клас?!
И тук идва голямата новина: смартфоните всъщност не са забранени в училище. Забранени са телефонните разговори в час. Но с едно цъкване на „самолетен режим“ ти изключваш телефонната връзка и превръщаш сматфона си в едно преносимо устройство, каквото са и лаптопът и таблетът.
Когато отидат в някое училище, Алекс и колегите му не влизат в безсмислени спорове с педагогическия екип. Стараят се да изтъкнат преките ползи да имаш достъп до една такава технология като твоя акаунт в облака. Ползите са различни: за учителите – че пестят време; за родителите – че са сигурни, че техните ученици няма да стигнат до непознато съдържание. Учители, ученици и родители си споделят неща, работят заедно. За директора също е от полза – че всичко е на сигурна територия, и че не е свързано с разходи в инфраструктура.
По време на TEDx Varna, 11.2017 на тема “Училище в облака”.
Как се преподава в облак
Облакът, или големият сървър, който е там някъде, съхранява всички наши акаунти и файлове, съответно и текстовете на уроците но география, например. И това, което учителят може да прави, е по друг начин да си построи урока. Той може да каже: „Вие тримата работите по този файл, а вие петимата – по другия“. И не е длъжен да даде на учениците файла с USB памет или да им го прати. Просто ще им каже къде се намира в облака и те сами ще си го отворят. Това е организацията на учебния процес в облака.
Доскоро се говореше, че по-възрастните учители по-трудно възприемат новите технологии, но според Алекс не е така. Почти няма връзка между възрастта на учителя и начина, по който използва технологиите, твърди специалистът. Просто хората са различни, някои бързо възприемат, други въобще не желаят да придобият по-висока компютърна грамотност, или го правят по задължение – защото ръководството го изисква.
„В момента съм докторант в педагогическия факултет на Пловдивския университет. Темата ми е точно как се преминава към организация на училището в облак. И виждам как 22-годишният учител е точно толкова в час или не в час, колкото и 62-годишният, и това вече не е добре“, казва Алекс.
По време на награждаването като Google Certified Innovator, Лондон април 2017 г.
Център за творческо обучение на бъдещето
„Център за творческо обучение“ скоро е навършил 10 години, като в 5 от тях има солидна дейност. Освен НПО има и търговско дружество със същото име, тъй като екипът организира платени обучения по внедряване на облачните технологии в българските училища. „Ние сме единствената организация, която работи само в сектора образование и се самоиздържа“, коментира специалистът. Те предлагат на училища и висши учебни заведения обучения, софтуер и хардуер и реализират един успешен бизнес модел, и то в такава изоставаща сфера като образованието.
Алекс е посетил над 700 училища, или всяко четвърто българско школо. Екипът работи с училища в Северна Италия, Гърция, Турция и Румъния, консултира ги за внедряване на технологии. От обиколките се оказва, че училищата и образователните организации имат много голяма нужда от подкрепа как да внедряват технологии. Като се тръгне от елементарни въпроси как да си монтират проекторите и LCD екраните през това как да ги свържат с компютрите, какво да правят учителите с тях, как на учениците да им е яко, кой модел оборудване ще върши работа…
Класна стая на бъдещето
„Център за творческо обучение“ има популярни технологични проекти като „Класна стая на бъдещето“, „Училище на бъдещето“, реновиране на корпуси, етажи и т.н. „Напоследък много тренди е едно училище в Карнобат, което направи чудесна реновация. Целият проект е наша идея. Също 51-во училище в София. Сега внедряваме homebook в 19-о училище“, разказва Алекс.
Оказва се, че не е достатъчно да разхвърляш лаптопи по чиновете, така може повече да пречиш, отколкото да помагаш на учебния процес. Да направиш удобна стая, или среда за обучение с оборудване е супер трудно. Съобразяваш се с ръст на обучаемите, позиция на тялото, зрително поле, звук, размер на образа, позиция на учителя, окабеляване, връзка към други устройства, проектори, връзка към интернет; софтуер, който те ще ползват… Безкраен низ от въпроси.
Много е важно как са подредени чиновете, така че учителят бързо да стига до всички ученици. Важни са и такива подробности като усилени батерии, за да не се зареждат лаптопите в час и да няма кабели, в които някой да се спъне и лаптопът да падне на земята. Светлината и цветовете пък имат значение за вниманието.
Алекс най-много се ядосва, когато едно училище разполага със средства за ремонти, ноне ги използва както трябва, или някой просто прави същата стая, но с нови мебели: „То е все едно сега, в 21-ви век да си купиш една нова лада петица“. Затова той и екипът му предлагат и такива услуги – архитект проектира новия интериор, а те предлагат най-добрата организация на работа с техническите средства.
52 пловдивски училища в облака
Алекс и колегите му няма как да обиколят скоро всичките около 3000 училища в България и проучват възможности да си сътрудничат с общини и с министерството пряко, за да достигне това ноу-хау до всички. „Имаме чудесен пример с община Пловдив, където благодарение на супер дейния заместник-кмет по образованието и бизнес развитието Стефан Стоянов градът е единствената община на Балканите, в която всички 52 училища са в облака. Дори 42 имат настроена и активна услуга от „Гугъл“, 2 от „Майкрософт“ и предстои след 2-3 месеца да ги затворим всичките“, казва Ангелов.
На 31 август са оганизирали първата годишна среща на училищата в облака, на която са присъствали 150 директори от цялата страна – толкова са българските училища в облака, с което Алекс и колегите му много се гордеят. От Лондон е пристигнал специално директорът на „Гугъл“ за цялата образователна еко система за Европа, Близкия изток и Африка.
„С нашите 150 училища в облака ние теглим целия Балкански регион напред – Румъния, Гърция, Сърбия, Турция, Македония, с изключение единствено на хърватите, които технологично са по-напред от нас“, казва Ангелов. Наскоро негов познат, директор на IT компания му казал, че в момента гладът е за IT специалисти. Но вторият глад ще бъде за IT грамотни учители. Всъщност ние вече сме там, ние покриваме този глад“, казва Алекс.
Учителството му е в кръвта от малък
Алекс се шегува, че е роден 4 дни след Чернобил през 1986 г. Работи от 14-15-годишен и едно от първите чу сериозни занимания вкъщи е било да учи от братята си да сглобява и разглобява 3 компютъра. След това започват да водят курсове за работа с компютър, първо на децата на учителите си. На 17 Алекс вече има малка школа за компютърни умения.
По-късно от едно училище го канят да води обучение по компютърна грамотност на всичките учители. Тогава е на 17 години, още ученик. После известно време се занимава с хардуер, а на 21 вече работи в най-голямата тогава софтуерна компания. Заема различни позиции, като последната му е мениджър по бизнес развитие на звеното за културно наследство и образование в компанията. „Там работих 4 години и всъщност леко се изморих от корпоративната среда – големи обороти, големи сделки. А и вече виждах, че в България има потребност да се вкарат технологии в образованието“, казва Алекс.
Той е с инженерно образование от Техническия университет, завършва и бакалавърска степен по индустриален мениджмънт. „Шегувам се, че съм първият инженер с докторантура в педагогическия факултет в Пловдивския университет, където обикновено учат хора с хуманитарни специалности“, смее се Алекс.
Най-доброто решение в живота му
В началото приема „Център за творческо обучение“ като странична дейност. След 6 месеца се прехвърля изцяло в компанията, която става независима, изкупва си дела от софтуерната компания, на която е дъщерна фирма, и започва да работи на пълни обороти.
„През 2013-а бяхме трима, сега сме 20 души в 3 града – Пловдив, Варна и София“, казва Ангелов. Той си спомня как е предложил на съдружиците 3 месеца екипът да се обучава, те отказват и се захваща сам. „Сега смятаму че това е може би най-доброто решение, което сме взимали последните 5 години. Какво стана? Първо се сертифицира екипът ни, като индивидуално един по един придобихме „Гугъл сертифицирани обучители“.
По-късно „Гугъл“ си отвориха програмата за „Гугъл сертифициран треюнър“. Разликата при трейнъра е, че получаваш достъп до ресурси, които са заключени специално за „Гугъл“ и имаш достъп до най-добрите материали за точните продукти. И така много бързо можеш да напредваш буквално в необятното поле на софтуера“, казва Алекс.
„Хора, правим верните неща!“
Самият той се е обучавал в централата на „Гугъл“ в Лондон, преди това е бил на курс по образователни технологии в Ню Йорк, в Колумбийския университет. „Проблемите, с които се сблъсква малкият ни „Център за творческо обучение“, са същите и в Щатите. Буквално с връщането казах: „Хора, правим верните неща, натискайте повече. И ето сега имаме 150 училища в облака, без да е имало някаква национална програма за това“, казва с гордост Алекс.
Той е бил в много училища и организации по света, включително и в Южна Америка и в Щатите, Москва, Скандинавските държави. Изучавал е как те структурират технологичните си процеси, писал е статии за финландските училища, за тези в Москва, в Ню Йорк.
Предизвикателството да си пръв на Балканите
„Много ми харесва, когато можеш да приложиш съществуваща технология по нов начин, или да вкараш нова форма за това. Това е иновацията – да намериш ново решение на проблема. Може би се чувствам комфортно в среда, в която има много проблеми. А когато си пълен с предизвикателства, както е в образованието, това приковава вниманието и е една от причините досега да не съм избягал“, споделя Алекс.
Той се гордее с някои инициативи на Центъра. Имат договор за партньорство с Космическия център на НАСА в Измир, Турция. Изпратили са 800 български деца там. Колкото до лайтмотива на рубриката „Променям средата“, Алекс казва: „Аз променям средата, като търся световен опит и го донасям тук, без непременно 5 години да работя някъде“.
Алекс е първият специалист, сертифициран по „Гугъл“ иновации не само в България, но и на Балканите, а общо в света са само 1000. Проектът, с който е кандидатствал, – да се внедри облак в 52 училища в Пловдив, вече е факт. Номиниран е от „Форбс“ миналата година за финалист в наградите им за иновация в обществената сфера.
Финалист е и за най-иновативен общински проект в сектор „Образование“ от Асоциацията на общините в Европа. „За мен най-голямото постижение в личен план е лекцията ми на TEDxVarna през есента, никога не съм се готвил повече за изказване, а темата беше същата – „Училище в облака“, казва визионерът.
Публикувано в сп. Клуб Z, септември 2018
