Според Танах (сбор от свещени текстове в юдизма), Първият Йерусалимски храм, или Храмът на Соломон е построен през 10 век Пр.Хр., като символ на укрепване на единственото в света израелско царство.
През 586г.пр.Хр, първият храм бил напълно унищожен от вавилонците под ръководството на цар Навуходоносор. Повечето от йерусалимските жители били избити, а останалите били взети в плен. По-късно персийският крал Кир Велики, след като завладял Вавилония, издал указ позволяващ на пленниците да се завърнат и да възстановят храма в Йерусалим. Строежът на Вторият храм или храмът на Зоробабел е бил завършен 70 г. след разрушаването на Първия храм. През следващите векове Вторият храм, заедно с жителите на Йерусалим оцеляват след множество атаки. През 1 век пр. Хр. крал Ирод Велики започнал мащабна реконструкция не само на Втория храм, но и на целия храм Хълм. Това било завършено от неговия правнук.
През 1517г. Йерусалим попаднал под контрола на Османската империя, а султан Сюлейман Великолепни официално вдигнал ограниченията за достъпа на евреите до Храма и Стената на плача. През този период Османската империя станала убежище за евреите, които са били подложени на тежко преследване в Европа. По това време Храмът е станал свято място и за мюсюлманите. В юдаизма, скалата, разположена на храма Хълм, се смята за крайъгълен камък на Вселената, тъй като с нея е започнал създаването на света. Мюсюлманите също имат Фохдационния камък тук, от който пророк Мохамед изпълнява Мирадж (възнесение към небето).
Стената е получила името си от еврейския обичай да дойдат на това място и да скърбят както за Втория, така и за Първите храмове. Те са били унищожени в един и същи ден, но в различни години. Този ден се счита за траурен от евреите.
Всяка година, огромен брой вярващи стигат до Деветата Ава до стената. Там се провеждат общи молитви.
Поклонниците и туристите не виждат цялата стена. Повечето от тях са скрити зад сградите. 57 метра стени са разпределени за молитва, които са изправени пред големия площад в еврейския квартал. Височината на отворения фрагмент на стената достига до 19 м.,а общата височина от основата е 32 м.
Практиката за оставяне на бележки до Бог в Западната стена е започнала преди 300 години. Хора от различни националности оставят послания в пукнатините между камъните със своите молби. Веднъж месечно бележките се събират и погребват в специални контейнери на връх Мусолини. Смята се, че след това всички писмени призиви трябва да достигнат до Всемогъщия.
С богатата си история, надеждата и упованието, което дарява мястото е специално.
източник снимка: Google
автор: Тезджан Ферад – Джани
