72.1% от домакинствата в България имат достъп до интернет у дома. Това показват данните на Националния статистически институт за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в България през 2018-а година. Според изчисленията на НСИ, този показател бележи ръст от 4,8 процентни пункта спрямо предходната година. Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България повече от една четвърт (26.7%) от хората никога не са използвали интернет.
С най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е
Югозападният район (75.3%), а след него се нареждат Североизточният и Южният централен
район, съответно със 73.9 и 73.7%. Домакинствата от Югоизточния и Северния централен
район, където с достъп до интернет са съответно 70.0 и 68.5% от домакинствата, изостават от
средната стойност за страната. Най-нисък е относителният дял на домакинствата с достъп до
интернет в Северозападния район – 65.2%.
Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 89.5% от тях имат
достъп до интернет при 66.4% за домакинствата без деца.
През 2018 г. 63.6% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години
използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго
място, а всеки втори българин (50.3%) се възползва от ресурсите на глобалната мрежа по
няколко пъти на ден.
Най-активни потребители на интернет са младите хора на възраст между 16 и 24
години, като 92.2% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С
увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта от присъствие в
глобалната мрежа и 17.8% от лицата на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно.
Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование – 89.6%
от лицата с висше образование и 37.7% от лицата с основно или по-ниско образование
използват редовно глобалната мрежа.
Трудовият статус също се отразява върху активността на населението в глобалната
мрежа. Най-често я използват учащите се (незаети), 98.6% от които сърфират редовно, а при
работещите (наети и самостоятелно заети) относителният дял е 80.8%. Почти половината
безработни (45.1%) също използват редовно интернет.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет е мобилният телефон (вкл.
смартфон), който се използва от 56.6% от населението на възраст между 16 и 74 навършени
години. Употребата на настолен компютър бележи спад и през 2018 г. 27.5% от лицата са го
използвали за сърфиране в интернет.
Лицата най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация и забавление, като
53.9% провеждат телефонни или видеоразговори по интернет (чрез използване на
приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime), а 51.4% участват в социални мрежи
(Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.).
Почти еднакъв е делът на използвалите
глобалната мрежа за намиране на информация за стоки или услуги (43.0%) и на тези, които
са изпращали/получавали е-поща (40.0%). Всеки трети на възраст между 16 и 74 години
(31.2%) слуша музика онлайн, а 24.7% търсят информация, свързана със здравето. Най-малко
са използвали интернет, за да си запишат час при лекар чрез уебсайт или приложение – 3.5%.
Резултатите от изследването показват, че 17.9% от населението на възраст между 16 и
74 навършени години използва складово пространство в интернет за съхранение на
документи, снимки, музика, видео или други файлове.
Потребители на облачни услуги са 19.0% от мъжете и 16.9% от жените. Младежите на
възраст от 16 до 24 години са най-активните ползватели на този вид услуга (35.7%), следвани
от лицата на възраст от 25 до 34 години (30.3%).
През 2018 г. 22.2% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с
органите на държавната и местната власт. Най-значителен е делът на тези, които са
получавали информация от уебсайт на публичната администрация (17.1%), следвани от
подалите попълнени формуляри, декларации и други официални документи онлайн (9.5%)
през последните 12 месеца.
При използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация
жените са по-активни от мъжете – съответно 22.7 и 21.8%.
През 2018 г. делът на лицата, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 20.8%
1
.
Най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са хората във
възрастовите групи 16 – 24 и 25 – 34 години с относителни дялове съответно 34.9 и 37.4%,
докато едва 1.8% от населението на възраст 65 – 74 години прави поръчки по интернет.
Жените пазаруват онлайн повече от мъжете – съответно 21.9 и 19.6%.
Резултатите от изследването показват, че повече от половината лица на възраст
между 16 и 74 навършени години (54.9%) не са посещавали курсове или други форми
на обучение с цел да подобрят уменията си, свързани с използването на компютър,
софтуер или приложения през последните 12 месеца. Безплатно онлайн обучение или
самообучение са провели 8.4%. По време на работа са се учили от колега, ръководител
или ментор 4.5%, а 1.9% са участвали в обучение, заплатено или осигурено от техния
работодател.
