Когато правим нещо, което харесваме, група неврони отделят невротрансмитер на име допамин, който изпраща сигнал на онази част от мозъка, отговаряща за удоволствието. Процесът активира и мускулно движение, като например когато искаме да отворим уста за още една хапка от вкусния десерт.
Не всички храни обаче носят еднакво удоволствие. Еволюцията ни е научила да предпочитаме сладката пред киселата и горчивата храна, защото сладките неща са важен източник на въглехидрати за телата ни. Днешната консумация на захар обаче достига невероятно високи нива, а пристрастеността към нея е нещо съвсем истинско.
Първите няколко дни от лишението са и най-трудни, а усещането е почти все едно спирате наркотиците. Нуждата за въглехидрати се усилва, за да може организмът да компенсира липсата на сладко. Тестовете с мишки показват поведение, което е сравнимо с пристрастеността към дрогата. В рамките на експеримента, мишките биват лишени от храна за 12 часа, след което получават пълен достъп до захар и обикновена храна в следващите 12 часа. След месец мишките започват да проявяват поведение като на наркомани и редуват учестена консумация на захар за кратък период от време с моменти на депресия, разстройство и импулсивно поведение.
Обратният процес – спирането на захарта – също води до небалансирано поведение при засегнатите мишки, които проявяват чувство за безпомощност, треперене и др.
Учените са категорични, че както пристрастеността към захарта, така и проблемите при спирането на нейната консумация, са съвсем истински феномени. Засега все още не е ясно какъв период е необходим за по-сериозна „детоксикация“, но данните подсказват за минимум 40 дни на въздържание. А за да не се стига до това, просто е най-добре да бъдем умерени в консумацията.
Източник: БЛИЦ
loading…
Свързани
