ПОД ЗВЕЗДИТЕ
Тънък месец, напет,
над гората подскочи
и небесната музика тихо прозвънна
над земята завита с прохлада.
Спомен стар –
в дни далечни, честити
в мен поглежда с блещукане звездно
на баща ми усмивката блага.
И усещам докосване нежно,
като полъх на вятър по рамото.
Неизменен светът е и месецът,
и звездите над мен,
разпилени в косите на мрака –
само аз променен и стърчащ в тишината
търся с поглед звездата си на късмета.
