Болестите връхлитат ненадейно и тогава възниква въпросът – „Защо на мене?“.
Болестите – поканените гости
Болестите всъщност за поканени гости в тялото ни, неправилен хранителен режим, стрес, прекаляване с алкохол и цигари, и прочие все наши грешки. Ала както гласи една латинската сентенция: Non interest, quid morbum faciat, sed quid tollat – Важно е не това, което предизвиква болестта, а това, което я отстранява.
За лечебността Hailstorm – божествената енергия ще я оставя за по-късен етап.
Красимир Куртев
Съществуват много хипотези за визитите на болестите, философски, библейски, медицински. В тази публикация ще ви предоставя една от всички гледни точки:
Какво е предназначението на болестите?
Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които му са дадени, Природата му изпраща болест, с която го ограничава. Като се види ограничено, то не може да прави погрешки. Значи болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека или на живите същества изобщо.
Коя е причината на болестите?
Неразположението в човека. Всяко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя в организма и човек заболява. Инертните сили, утайките и наслояванията трябва да се асимилират по някакъв начин. Ето защо Природата е допуснала болестите, като метод за лекуване. Болестта не е наказание, но подтик, подбудителна причина, която кара човека да изхвърли всичко нечисто вън от себе си.
Природата изпраща болестите като начин за изправяне на погрешките. Болестите са до известна степен наказание, но те дават знание и с тях ви се продължава животът. Всяко боледуване е едно пречистване на човека. В човека се натрупва една психическа кал, от която произтичат болестите.
Сегашните хора не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта. Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно прозрение. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на посвещение. След всяка болест и след всяко изпитание човек придобива някаква опитност, става по-силен и се калява. Колкото по-големи са изпитанията му, толкова по-силен става той.
Забелязано е, че деца, които много боледуват, каляват се и стават по-издръжливи. Има хора, които не са боледували и минават за здрави. Обаче първата сериозна болест, която ги хване, ги отнася на другия свят.
Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение.
Болният човек трябва да бъде затворен за себе си, защото няма какво да даде, но отворен към другите, за да приема от тях. Запитайте болния какво иска, той ще отговори: Да оздравея! – След това? – Нищо друго не искам… Болният е на крив път. Прав е да иска здраве, но това е само за дадения момент, когато е болен. И в това състояние той трябва да има желание да учи, да работи, да стане силен и добър.
Болестите, които нападат човека, са добро средство за съсредоточаване на мисълта. Ако болките му са силни, той не мисли за нищо друго, освен за тях. Обаче, има опасност, като мисли много за болката си, да не я усили, или да не дойде до убеждението, че болестта му е неизлечима. Да мисли човек, че болестта му е неизлечима, това значи да изгуби вяра в разумността на Природата. Хората представят система от скачени съдове, според която, ако един човек се разболее или страда, хиляди хора боледуват или страдат заедно с него…
Из съждения на Петър Дънов
