Космическата 2019 година: какво да очакваме по отношение на научните, лунните и междупланетните мисии?

2
307
Добави коментар
redbul80
redbul80

Космическият телескоп на Русия и Германия „Спектр-РГ“ ще лети през 2019 година. Photo credit : NPO Lavochkin

Това е втората статия от традиционната поредица „празнични статии“, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В предната статия разгледахме топ 10 на лунните и междупланетните мисии от 2018-та година. В днешната статия ще разгледаме най-интригуващите научни, лунни и междупланетни мисии, предстоящи да се случат през 2019-та година. Междувременно напомням, че вчера, на 20-ти декември, бе публикувана електронната книга на Светослав Александров „Аз, виртуалният астронавт“, която можете да си закупите на цена от 5 лева на сайта на книжарница „Книгите“. Повече информация за книгата можете да прочетете в социалната мрежа Goodreads или на страниците на КОСМОС БГ. 

21 декември 2018 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. Когато публикувах статията за топ 10 лунни и междупланетни мисии през 2018 година, някои от редовните читатели отбелязаха, че надали през 2019-та година ще станем свидетели на толкова много изстрелвания на научни космически апарати. Да, така е. Но ако през 2018-та година някои космически апарати излитаха, а други пристигаха на крайните си дестинации, през 2019-та година тези нови апарати ще трябва да разгърнат потенциала си. Възможно е през новата година да станем свидетели на разстърсващи открития, които завинаги ще преобърнат представите ни за Вселената. 

Космическата 2019-та ще започне ударно: още на 1-ви януари автоматичната междупланетна станция на НАСА „Ню Хърайзънс“ ще пристигне в околностите на Ултима Туле. Това е първият обект от пояса на Куйпер, на милиарди километри разстояние от Плутон, който ще бъде посетен от човешки апарат. Мисля, че изобщо няма да сбъркам ако кажа, че ако облитането на „Ню Хърайзънс“ мине по план, това ще е най-великото събитие през 2019-та и едно от най-великите за десетилетието. Учените не знаят какво ще открият на обект, намиращ се толкова далече от нас. Със сигурност „Ню Хърайзънс“ ще хвърли светлина върху някои от загадките на Ултима Туле, но като истинска изследователска експедиция вероятно ще повдигне много повече въпроси, отколкото ще даде отговори на вече зададени такива. 

Бих искал да обърна специално внимание: ние няма да получим снимки още навръх Нова година. Също както по време на облитането на Плутон, „Ню Хърайзънс“ ще е изцяло зает с изучаването на Ултима Туле в автоматичен режим, антената ще е ориентирана в обратна на Земята посока и няма да е в състояние да комуникира с нас в реално време. Когато научната програма най-накрая приключи, „Ню Хърайзънс“ ще обърне антената си към Земята и ще започне да предава данни. Но ще минат шест часа преди данните да пристигнат. Възможно е сред тези данни да има снимки, но те няма да са с високо качество. Ентусиастите от Планетното общество обаче ни напомнят още един факт, който бих казал, че е твърде дразнещ. За разлика от екипите на марсоходите, както и на новопристигналата мисия на Марс „ИнСайт“, екипът на „Ню Хърайзънс“ не публикува снимките си в момента, в който пристигнат на Земята. Учените искат първо да прегледат снимките, да им сложат описания и след като получат одобрението на НАСА, чак тогава те се публикуват – което добавя около един ден закъснение. Но тази консервативна политика не променя факта, че тези първи снимки ще са с лошо качество – позицията на Ултима Туле е все още неясна, а обектът е по-малък от Плутон. „Ню Хърайзънс“ със сигурност ще направи и по-детайлни изображения. Но понеже е на милиарди километри отвъд орбитата на Плутон, ще отнеме седмици, даже месеци преди снимките да бъдат предадени към Земята. Със сигурност ще почакаме доста, преди да видим нещо съществено. 

В началото на януари, вероятно около 4-ти (освен ако китайците не ни изненадат), предстои кацането на „Чанг’e 4“ върху обратната страна на Луната – първото в историята на човечеството. За място на спускане е избран кратерът фон Карман. Напомням на читателите, че понастоящем „Чанг’e 4“ се намира в окололунна орбита, а на борда на роботизираната станция пътуват биологични обекти – изследователите ще направят опит да отгледат на Луната картофи и арабидопсис (малко растение, което е от семейството на зелето – сем. Кръстоцветни или Brassicaceae). В зависимост от това дали китайците ще върнат своевременно в експлоатация тежката си ракета „Лонг Марч 5“, която аварира през 2017-та година, до края на годината може да станем свидетели на още една китайска лунна мисия – „Чанг’e 5“, която ще кацне на Луната (този път от видимата страна), ще вземе проби от лунния грунт, ще излети от лунната повърхност и ще се отправи обратно към Земята, за да достави пробите за по-нататъшно изследване в наземни лаборатории.

През 2019-та година очакваме изстрелванията и на още две лунни мисии. Индия и Израел ще си съперничат, за да станат 4-тата или 5-тата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнали меко кацане на Луната. Още в края на януари очакваме изстрелването на спускаемата индийска мисия „Чандраян 2“ (букв. превод от санскрит – „лунен кораб“), а през февруари предстои полетът на спускаемия апарат „Берешит“ (името на иврит означава „Битие“). Но докато „Чандраян 2“ е създадена от Индийската космическа агенция ISRO, „Берешит“ е плод на лунното състезание „Гугъл Екс Прайз“ и е построен от неправителствената организация СпейсИл (макар и с известна подкрепа от Израелската космическа агенция). Има и още една голяма разлика – „Чандраян 2“ ще лети самостоятелно с ракета „GSLV Mk III“, докато „Берешит“ бъде качен като вторичен полезен товар на ракета „Фолкън 9“ на СпейсЕкс при изстрелването на телекомуникационния спътник „PSN-6“.

По отношение на вторичните мисии, очакваме още една много вълнуваща такава – по време на следващото изстрелване на ракета „Фолкън Хеви“, което може да стане факт още през първата половина на 2019-та, ще полети мисията на Планетното общество „Лайтсейл 2“. Мисията ще демонстрира технологията „слънчево плаване“, която може да доведе до революция в полетите до планетите на Слънчевата система и дори да позволи междузвездни пътешествия! 

Русия отдавна не е изстрелвала голяма роботизирана научна мисия, в която страната е била ръководител на проекта (при изстрелването на „ЕкзоМарс-2016“ мисията бе съвместна между руснаците и Европейската космическа агенция, но ЕКА е тази, която до ден днешен ръководи и взема решенията). Без да броим неуспеха на „Фобос-Грунт“ през 2011-та, последните успешни научно-изследователски руски мисии бяха на радиотелескопа „Спектр-Р“ (пак през 2011-та), на биологичната сонда „Бион-М“ (през 2013 г.) и на астрономическата мисия „Ломоносов“ (през 2016 г.). След период на много дълги забавяния, руснаците най-накрая изглеждат да са в готовност тази пролет да изстрелят космическия телескоп „Спектр-РГ“. Мисията е произведена и ръководена от конструкторското бюро НПО „Лавочкин“, а на борда освен руски инструмент ART-XS, има и немски eRosita. Ракетата-носител ще е „Протон-М“ с ускорителен блок „Блок ДМ-03“, като тя трябва да изведе телескопа в междупланетното пространство и по-точно в точката на Лагранж Л2. Подобно на много други проекти за космически телескопи, изстрелването на „Спектр-РГ“ също бе отлагано многократно. Една от причините за последните отлагания бе необходимостта от замяна на западните електронни компоненти с руски поради санкциите, наложени на Русия след конфликта в Украйна. 

През 2019-та година очакваме старта на още един телескоп – европейския „Хеопс“. Засега изстрелването е планирано между 15-ти октомври и 14-ти ноември. Полетът ще бъде проведен от европейския космодрум Куру с европеизираната руска ракета „Союз“. За разлика от „Спектр-РГ“, който ще работи в точката на Лагранж Л2, „Хеопс“ ще се намира в околоземна орбита. Целта на мисията на „Хеопс“ е да търси планети около други звезди и да изучава техните характеристики. 

Очаквайте още кацания на астероиди! През 2019-та година ще видим спускания на японската автоматична станция „Хаябуса 2“ върху повърхността на Рюгу, този път с цел да събира проби от неговата повърхност. На борда на „Хаябуса 2“ има и още един астероидоход от серията „Минерва 2“, който ще трябва да извърши меко кацане. Другата възвръщаема мисия на НАСА „Озирис-Рекс“, която пристигна в околностите на астероида Бену в началото на декември, ще започне неговото изучаване през 2019-та година. Към края на 2019-та „Озирис-Рекс“ ще трябва да се сближи с астероида, след което роботизираната ръка ще се протегне и ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Ако операцията е успешна, „Озирис-Рекс“ може да се превърне в най-амбициозната възвръщаема експедиция на САЩ след приключването на програма „Аполо“ до Луната през 70-те години на миналия век. 

Продължаваме да следим мисията на НАСА „Джуно“, която през 2019-та година ще направи седем големи сближения с Юпитер. Новоизстреляната мисия „Паркър“, отново на НАСА, ще проведе две сближения със Слънцето – през април и през декември. Ако всичко мине по план, на 26-ти декември 2019-та „Паркър“ ще прелети и край Венера, за да коригира орбитата си. Новата орбита ще позволява прелитанията край Слънцето да стават на още по-малки разстояния. 

По отношение на изследванията на Марс, европейско-руската мисия „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“ ще продължи да търси следи от метан или други редки газове на Червената планета, които могат да са продукт на метаболизма на живи организми. Същевременно пристигналият в края на ноември „ИнСайт“ ще трябва да изпълни няколко важни задачи, сред които е разгръщането на пробивната немска машина HP3 през януари. Веднъж щом основната научна мисия започне през 2019-та година, тя се очаква да продължи поне 24 месеца. 

Всичко това показва, че 2019-та година няма да е скучна. Очакваме с нетърпение предстоящите събития! 

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/