зайча сянка, медицинска аспержа, самодивска метла, вилина метла, спарангел, лечебна спаржа, бабино руно, бърдовка
Семейство. Кремови – Liliacеae
Разпространение. Аспарагус е известен повече от 3000 години преди нашата ера, среща из тревистите, влажните и сенчести места, ливадите, храсталаците, гористите места, като плевел из нивите и градините из цялата България до към 1200 м надморска височина. Култивира се във почти всички страни особено в Северна Америка. Обича топлите, сенчести места и леките, влажни почви с достатъчно хранителни вещества. В средновековието е почитан като афродизиак.
Описание. Аспарагусът е многогодишно тревисто растение. Има многобройни, изправени силно разклонени стебла, високо до 150 см, голи, с многобройни клонки. Листата са нишковидни, дълги във вид на люспи, до 3 см, от чиито пазви се развиват снопчета от зелени видоизменени линейни клонки, които заместват листата (филокладии), фотосинтезиращи. Листовидните клонки са игловидни, разположени на групи от 1-8 прешленовидни, под остър ъгъл. Коренището е люспесто, дебело хоризонтално, светлобежово отвън, отвътре бяло, месесто, образува няколко подземни разклонения. Растението е двудомно. Женските цветове се развиват през третата година. Цветовете са звънчевидни, еднополови, зелено-жълти, с шест листен околоцветник, 6 тичинки, с 3-гнезден плодник и късо стълбче с 3-делно близалце. Мъжките цветове са 2 пъти по-едри от женските. Плодът е червена ягода, с 3-6 тръбести черни семена. Цъфти през май-юли, плодоноси през септември-октомври.
Използваема част. За лечебни цели се използват стръковете (Herba Asparagi) на аспарагуса брани преди цъфтежа (май-юни), като се отрязват до 25-30 см от върха, като се почистват от случайно попаднали примеси. Сушат се веднага в сушилня при температура 40°C. Бавното сушене може да доведе до разваляне на на дрогите. Използват се и коренището с корените (Rhizoma et radix Asparagi), събрани през септември-ноември или рано напролет (март-април), преди развитието на растението. След изваждане се измиват и се сушат веднага на сянка или в сушилня при температура 45°C. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения.
Рандеман. От 5 кг свежи коренища се получава 1 кг сухи, от 4 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Стръковете на аспарагуса съдържат аспартин, гликозида кофеин, захар, витамин С и др. В подземните части се съдържат стероидни сапонини, аспаргин, диосгенин , аргинин, кумарин, флавоноиди, витамин А, В, С, мазнини, полизахариди и др.
Действие и приложение. Аспарагусът има пикочогонно действие, разширява кръвоносните съдове и понижава кръвното налягане, забавя сърдечната дейност, разширява периферните съдове, подобрява функцията на черния дроб. В народната медицина дрогата се използва при водянка, отоци, възпаление на пикочните пътища, затруднено уриниране, хипертония, ускорено сърцебиене, виене на свят, епилепсия, захарна болест. Прилага се още при бъбречнокаменна болест, заболявания на простатата, заболявания на черния дроб, диабет. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени. Плодът като настойка се използва при импотентност и хемороиди.
Начин на употреба. Една супена лъжица от дрога се запарва в 500 мл вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Отвара. Една супена лъжица се вари в 500 мл вряща вода 3 минути. Кисне 30 минути, пиесе по 150 мл трипъти на ден.
При хронична екзема Rp. Fol. Juglandis conc. Rhiz. Calamagrostis lanc. conc. Turioni Asparagi Rad. Taraxaci conc. aa 10
M.f. species D.s. По супена лъжица в чаша запарка 3 пъти на ден.
Като сърдечно успокоително Sirupus Asparagi Rp. Asparagi succi recenti 175.0 Sacchari albi 325.00
Свари сироп. По супена лъжица 3 пъти на ден.
Внимание! Билката да не се употребява дълго време, има токсичен ефект.
