Снимка от прикачването на спътника „Метеор-М“ №2-1 към ускорителния блок „Фрегат“ преди втория старт от космодрума Восточний през 2017 година. Напомням, че въпросното изстрелване завърши с провал и спътникът бе загубен. Снимка: Роскосмос
27 декември 2018 г. 00:10 ч.
Светослав Александров. Руски учени се оплакаха, че не могат да използват данните от руските спътници и в случаи на бедствия и аварии се налага да прибягват до услугите на чуждестранни сателити. За проблема днес съобщи руската медия Газета.Ру.
Проблемът се изострил този месец, когато се е наложило да се действа спешно по време на свлачището в Хабаровск. Учените от НИЦ „Планета“ (която е част от Росхидромет) са успели да направят своевременен анализ на бедствието благодарение на спътникови данни. Но за тази цел са използвали данни от спътника на Европейската космическа агенция (ЕКА) „Сентинел-2А“ и японския геостационарен спътник „Химауари-8“. Не са били използвани наличните руски спътници за дистанционно сондиране на Земята.
Причината според Газета.Ру, позовавайки се на собствените си източници от Росхидромет, се крие в неработещите прибори на борда на руските спътници, както и в невъзможността учените да получават своевременно данни от тях.
„Например на борда на спътника „Сентинел-2А“ има локатор, позволяващ да се вижда какво има под облаците, а на нашия спътник „Метеор“ локаторът не работи“, съобщил източник на Росхидромет пред медията. „В случая със „Сентинел-2А“ ние просто преглеждаме архивните данни, които са с отворен достъп. Но снимки от отечествените спътници получаваме само след направена заявка. При това не винаги се сдобиваме с отговор“.
Освен това според специалистите се разчита най-вече на работата на 21 чуждестранни спътника, докато има само осем руски. Също така няма наличен руски геостационарен сателит, който да е в състояние да наблюдава Далечния Изток. Осемте руски спътника са следните: четири от серията „Канопус-В“, два „Метеор-М“, един „Електро-Л“ и един „Ресурс-П“.
Положението е особено тежко с двата „Метеор“-а. От 1-ви октомври 2014 г. „Метеор-М“ №1 е изведен от редовна експлоатация, макар че според Газета.Ру, той все още предава информация за слънчевото време. А относно „Метеор-М“ №2, потребителите имат претенции към качеството на данните.
„В инфрачервените канали има смущения, а данните от бордовия локатор не могат да се използват – той изпраща информация, чието качество не съответства на техническите спецификации. Снимките са размазани – представете си, че резолюцията им е три километра, а заявената е 500 метра. Освен това не работи и приборът МТВЗА-ГЯ, който измерва температурата и влажността на атмосферата и който е важен за синоптиците и авиаторите“, съобщават източниците.
Някои от инфрачервените канали на спътника „Електро-Л“ също не работят и има претенции към получените данни от „Канопус-В“ №1. Не на последно място учените недоволстват, че не получават своевременно информацията от сателитите. Това става само след заявка и забавяния, а при природни бедствия трябва да се действа незабавно.
„През октомври имаше наводнение в Сочи, ние подадохме заявка за заснемането на територията, но Роскосмос ни даде снимките след цели пет дни“, недоволства друг анонимен работещ.
В края на ноември стана ясно, че два от трите спътника „Ресурс-П“ са излезли от строя преди да свърши техният експлоатационен срок. Потребителите обаче се оплакват, че дори и когато трите са били налични, информацията не е пристигала навреме.
Напомням на читателите, че днес, на 27-ми декември, предстои изстрелването на още два спътника „Канопус“ от космодрума Восточний.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
