Бившият президент на СССР Михаил Горбачов заяви почти в края на миналата година, че не е съгласен с изказването на Владимир Путин за едностранното разоръжаване на Съветския съюз в рамките на Договора за ликвидирането на ракетите със среден и малък обхват (ДРСМО).
„За жалост, президентът, видимо е информиран неправилно. Никакво едностранно разоръжаване не е имало. Според ДРСМО бяха унищожени стотици ракети – както съветски, така и американски”, заяви Горбачов.
Заявлението последва изказването на Путин по време на разширена колегия на Министерството на отбраната по повод предаването от Горбачов на националните интереси в сферата на отбраната. „Договорът за разоръжаването значи, че се ликвидират ракети с наземно базиране, а Съветският съюз няма други, докато САЩ имат и с морско и с въздушно базиране, каквото нямаме. Затова, от гледна точка на Съветския съюз, това е едностранно разоръжаване”.
Наистина, как иначе ще се нарекат действията на Горбачов, ако не предаване на националните интереси и доброволно разоръжаване по милостта на победителите в Студената война. Достатъчно е да се обърнем към точните цифри:
„Подписаният на 8 декември 1987 г. във Вашингтон Договор между ръководителите на САЩ и на СССР Роналд Рейгън и Михаил Горбачов е изпълнен от страните едва през май 1991 г. Съветският съюз ликвидира 1846 ракетни комплекса, докато САЩ едва 846. Ликвидирането на съветските ракети се осъществява чрез взрив ( пълно унищожение на ракетите-носители), а 72 ракети „Пионер” са ликвидирани чрез пуск от полева позиция. Ликвидирането на американските ракети „Пършинг” се провежда с прогаряне със запазване на отсеците на системите за управление, които се използват при производството на ракети-мишени със среден обхват.
Но нашият президент засега не каза кое е най-страшното предателство. Тези предателства и изоставяне на интересите се оказват в крайна сметка по-страшни от унищожаването на съветските ракети. От началото на Перестройката започна десуверенизацията на руския елит. Съветският съюз изведнъж, дори и за нашите геополитически опоненти, започна едностранно да се отказва от възпроизводството на своите национални елити, постепенно пренасяйки ги във формата на интернационалните.
Отказът от национални елити бе наречен конвергенция – постепенното взаимно проникване между двете системи – социалистическата и капиталистическата. Само че всичко в крайна сметка премина строго в едностранен ред. Западът, в лицето на САЩ, проникна в културата и ценностите, а след това и в политическата система на съюза. Излизащите от СССР чиновници и техните деца се завръщаха фактически препрограмирани. Така още преди ликвидирането на ракетите, късното съветско ръководство на практика разреши ликвидирането на собствените си елити.
Едва след това последва предаването на ракетите, икономиката, образованието, националните републики, армията и нататък – с плашещо ускоряване чак до началото на новото хилядолетие. Предстои ни да дадем на това критична оценка и детайлно да разберем механизма на това предателство. Формирането на патриотично и грамотно (в професионалния смисъл) предприемаческо „съсловие” е основата за икономическата сигурност на държавата. Нали някога наличието в СССР на петрол и газ под управлението на чиновниците не му помогна да запази икономическото благополучие в страната, както и самата страна.
Превод: В.Сергеев
