Блогът на kordon :: ПРИТЧА ЗА ХИЩНИЦИТЕ И ПРЕДАТЕЛИТЕ

1
230
Добави коментар
stemkay
stemkay

ПРИТЧА ЗА ХИЩНИЦИТЕ И ПРЕДАТЕЛИТЕ

Автор: Виктор Кордон

 

Имало един много хубав и подреден град, наречен Вест, чиито граждани (нека ги наречем условно „белите”) просперирали, защото, макар и не идеални, били умни и добри. Въпреки че не бил съвършен, градът все пак бил едно от най добрите места за живеене, създавани някога, със най-справедливите социална и съдебна системи, с най-хуманните закони, с най-добре уредените транспортни системи и инфраструктура. И както става обикновено, появили се врагове, които завиждали на благоденствието му и искали да го разрушат. Някои от тези врагове (да ги наречем условно „левите”) се намирали в самия град, но поради неговата сила, не смеели да го нападнат открито и затова търсели подмолни начини да отслабят мощта му, за да могат да го победят. Поради тази причина пред добродушните и наивни хора те се представяли за много съвестни, честни и добронамерени. Така чрез подлост и лицемерие си присвоили правото да определят кое е правилно и неправилно, вярно и невярно, справедливо и несправедливо, добро и зло, красиво и грозно, честно и нечестно и т.н. Официално се престрували на загрижени за добруването на града, докато тайно крояли пъклени планове за неговото унищожаване.  За тази цел те поощрявали всякакви зловредни прояви и явления, подкопаващи устоите на града, обявявайки ги за уж много полезни.

 

Но на лошите хора, представящи се за  приятелски настроени, това не им стигало, защото намерението им било да съсипят града. Те се заели да убеждават гражданите, че имали много грехове, които трябвало да изкупят. Един от най-големите грехове, приписвани им от предателите, било избиването на хищните животни в горите, наречени Азика и Африя. Ония убеждавали наивните в добротата си хора, че можели да изплатят „вината” си като приемат в града си хищници от тези гори, защото горките животни страдали от избиването им, от липсата на храна и от загубата на околната им среда, унищожена също от белите. След като дълго и упорито пропагандирали своите лъжи, те най-накрая успели да измамят лековерните граждани, да им  натрапят чувство за вина и да ги принудят да приемат в града си хищниците. Тогава зложелателите започнали усърдно да превозват тигри, леопарди, лъвове, хиени и всякакви други хищници от двете места и да ги пускат свободно в град Вест. Довели огромни количества от тях и принудили местните да ги хранят изобилно и да се грижат за тях без да щадят сили и средства.

 

Но, съвсем очаквано, животните, които все пак били диви и родени с хищнически инстинкти, започнали да правят това, за което са родени – да убиват, за да се хранят, още повече, че местните били твърде миролюбиви и неспособни да се защитават. Гражданите били поголовно изтребвани и изяждани и едва тогава се появили тихи, изолирани гласове на недоволство, които твърдели, че не било правилно в града да се пускат диви животни, и още по-малко хищници, тъй като те не могат да се адаптират към живота в градска среда и нанасят вреди на обществото. Но предателите продължавали да твърдят, че това не било вярно, че критиците били безсъвестни убийци, че хищниците със сигурност щели се интегрират успешно и че не можело да бъдат обявявани всички от тях за човекоядци, защото не всички от тях са убивали хора. Теоретично това било вярно, защото не всички хищници успели да убият хора, тъй като гражданите, след като разбрали, че хищниците всъщност не са толкова добри, колкото им ги описвали, започнали да се крият в домовете си и да не излизат навън.

 

В резултат на това обаче, се променило всичко – хората си стояли по къщите от страх да не бъдат убити и изядени, което им пречело да работят и контактуват нормално; свободата на придвижване и общуване напълно изчезнала; хората станали затворени, недружелюбни и агресивни. Никой не смеел да се оплаква от страх да не бъде обявен за безскрупулен престъпник и главорез, мразещ животните, които, изглежда, били по-мили на представящите се за приятели скрити врагове.

  

Така се променила цялата система, по която съществувал градът и която позволила на неговите граждани да постигнат завиден просперитет. Нямайки възможност да извършват обичайните си дейности и да реализират качествата и заложбите си, те се превърнали в едно западнало общество, което не се различавало особено от останалите общества, живеещи по примитивен начин. По този начин врагове на този град успели да го победят с подлост и коварство, без да се налага да воюват открито срещу неговите 

Бележка:

Всяка прилика с реални общества и събития не е случайна!