Това е феноменът Супер Луна, че и Кървава Луна. Тогава нашият естествен спътник, (ако не е изкуствен планетарен кораб на надзираващите ни извънземни същества, защото бие на камбана, като го шибнат руснаците с някоя бомба), ще се намира изключително близо до Земята и нейната сянка ще го оцвети в червеникаво. Поне така обещават. Не е знак за наближаващия Апокалипсис, защото той отмина още по времето на потопа. Както и да е. На 21-ви януари рано сутринта, след пет часа ще могат да се видят отделни фази от затъмнението над западния хоризонт в България. Западният хоризонт най-место се намира на срещуположната страна на източния. Тоест, ако стоите с лице към предишния изгрев по време на залез, трябва веднага да заместите тила с лицето си, където са очите и да погледнете напред и леко нагоре, под ъгъл от 45 градуса. Ако ви е скъпо, може и 43 градуса. така, глуми, колкото щеш, но каква е реалната информация за небесния феномен, който ни очаква в понеделник?
Тази година се очакват пет слънчеви и лунни затъмнения. Частично слънчево имаше на 6 януари, но то можеше да се наблюдава само в източната част на Азия, Тихия океан. На 21 януари обаче предстои истинска лунна фиеста – пълно затъмнение, което ще можем да наблюдаваме и в България, макар не в целия му блясък. На изгрев- слънце на 21 януари на западния хоризонт ще залязва луната, която ще бъде закрита от земната сянка почти на 90 процента. Демек, няма да успеем в България да видим пълно лунно затъмнение, но все пак след 5 часа сутринта Луната, залязвайки над западния хоризонт, бавно ще започне да навлиза в сянката на Земята и ще бъдем свидетели на отделни фази от лунното затъмнение чак до изгрева на слънцето. След това луната вече ще се скрие зад хоризонта. В Западна Европа ще могат да наблюдават напълно това лунно затъмнение, разказва астрономът доктор Никола Петров. Частично лунно затъмнение ще можем да видим и вечерта на 16 срещу 17 юли. То ще започне от 23 часа, казва ученият.
Най-завладяващото астрономическо събитие на годината обаче ще бъде пълното слънчево затъмнение на 2 юли, споделя развълнуван д-р Петров, чиято любима звезда е Слънцето. Затъмнението няма да се наблюдава от България, но група наши учени вече подготвят пътуване до пустинята Атакама в Чили, за да наблюдават спектакъла от едно от най-сухите места в света. Това ще е първото пълно слънчево затъмнение, при което сянката на Луната върху земната повърхност минава през някои от най-големите обсерватории, откъдето ще се наблюдава с мощни телескопи.
През есента светът ще наблюдава друг астрономически спектакъл – иженарицаемия Пасаж, или преминаване на планетата Меркурий пред слънчевия диск на 11 ноември, обяснява астрономът от Рожен. Ще можем да го наблюдаваме и от България – от 14.30 българско време планетата Меркурий ще навлезе върху диска на слънцето. Въпреки че на практика няма да изчакаме неговото излизане в 20 часа, когато при нас вече се стъмнява и слънцето залязва, ще можем да наблюдаваме почти напълно преминаването на Меркурий пред слънчевия диск. Струва си да видим спектакъла, защото ще се повтори чак през ноември 2032 година, обяснява Петров.
