Всеки ден чета или слушам какво мислят хората за щастието. И ето, попадна ми една реч на Далай-лама по темата за щастието. Изслушах го с голям интерес и това ме мотивира още повече да се запаля по темата.
Какво мисли Далай-лама за щастието? Той разсъждава по темата не от гладна точка на будизма, нито даже от религиозна такава. Всички хора сме еднакви като човешки същества и всички искат да са щастливи. Никой не се събужда сутрин с желанието денят да бъде тежък, проблемен или уморителен. Но защо някои хора не успяват да се почувстват щастливи? Според него, защото ние не си даваме реална оценка за реалността около нас. Просто, често живеем в измислен от нас свят, който не е отражение на действителността. Това е първата причина. Втората причина е в това, че сме много егоцентрични. Поставяме себе си като център на заобикалящия ни мир. Тези две причини са действителния източник на проблеми и трудности. За разрешаването им не помагат нито пари, нито власт, нито молитви. Трябва да търсим решенията в самите нас! ( И аз стигнах до този извод сама!) Щастието зависи от самите нас и по-точно от нашия ум. Ние усещаме света по два различни начина. Това са от една страна нашата сетивност (осезание, обоняние, вкус, зрение, слух) и от друга нашата базова умствена дейност (нещо, което сме получили от природата и родителите си, като възпитание, образованост, интелигентност, любознателност и т.н.)
Удоволствието, което сме получили чрез сетивата си имам временен, даже мимолетен характер. Видели сме красива картина, насладили сме се, обръщаме гръб и всичко е приключило. Хапнали сме нещо вкусно, станало ни е много приятно – след малко вече сме забравили за това и вече сме гладни отново. Щастието от сетивните ни възприятия носи временен, често краткотраен характер.
Ако, обаче, на ментален план преживяваме покой, хармония, усещането за щастие ще продължи по-дълго време. Ако на този план чувстваме тревога, страх, стрес, то на сетивно ниво не можем да почувстваме щастие. Но понякога сетивни чувства на болка или страдание могат да ни доведат до покой на ментално ниво.
Понякога можем да развием на сетивно ниво чувство на щастие и това да доведе до развитие на щастие и покой на ментално ниво. Можем да развием положителни емоции като състрадание, умение да се прощава и т.н. Ако тези емоции ни накарат да действаме, то се натрупва положителна карма. Ако, напротив, с думи и дела извършваме отрицателни натрупвания, то се поражда негативна карма. Като следствие от тези наши действия у нас се пробуждат чувства на болка или страдание. Така действа законът на причинно-следствената връзка.
Остава за нас да се замислим след тези думи на Далай-лама. Има много пътища към щастието. Някой кратки, но с временни резултати. Други, с повече развиване на менталните ни способности, което е по-труден и бавен процес, но с по-продължително действия за постигане на покой и хармония.
