Из тайния дневник на дядо Шмильо от село Х:
„Тая заран рано сабахлян ставам да туря зоб на хайванчетата у обора и що да видя, по телевизора раздават жълтурести статуи за филъми. Некви Оскури ли беха, Фисури ли, забурих си, бря аланкоолу! На 91 лета били, още малко и набори жа сме. Заглях се и си викам по акъла тва мноy културна рафта, дай да погледам бельким и я станем културисти. После на мегдана кат ма видят комшийките на седянката, жа им разпраям за Фисурите и те жа ми рекат „Ашколсун, ентелектуалец!” Та, почнах язе да съблюдавам и ко да видиме? Изтипосали бол фильми в голем театър, сичките шашави! Чинеше ми се, че и водещ нямат, завалиите, не ги ли е срам? Ку толку са немали человек за водене, щехме да им кумандироваме Пена от читалището – найш кък убаво мое да води хорото на околийския празник?
