След китовата акула гигантската акула (научно звание Cetorhinus maximus) е следващата най-голяма жива риба, позната на човека. И въпреки огромните си размери и заплашителен вид тя не само, че не е агресивна, но и човекът не е сред любимите ѝ храни!
Дължината ѝ варира от 6 до 8 метра, а теглото е около 5.2 тона. Регистрирани са няколко случая на гигантски акули, чиито размери били между 9 и 10 метра, но в резултат от прекомерния ѝ улов през последните десетилетия, екземпляри с подобна дължина днес по-скоро са рядкост. Интересно е да споменем, че най-големият представител от вида улавян някога бил дълъг 12.27 метра и според едни източници тежал 16 тона, а според други 19 тона. Уловен е по случайност, след като попада в рибарски мрежи. Това се случва на 6-ти август 1851 година в залива Фънди, който се намира между канадските провинции Нова Скотия и Ню Брънзуик в Атлантическия океан.
Не се страхува да доближи сушата и дори да навлезе в залив. Предпочита води с температура от 8 до около 15 градуса по Целзий.
Гигантската акула има конична муцуна, огромни хриле и опашка с формата на полумесец. Може би най-впечатляващата част от нея е устата, която на ширина може да достигне 1 метър! Тя е сиво-кафява на цвят и е една от общо трите акули на планетата (другите две са широкоустата и китовата акула), които посредством филтриране на водата си набавят необходимата храна.
Снимка: www.news.com.au
В менюто ѝ влиза зоопланктон (мекотели, дребни членестоноги, ларви на водни животни и други) и малки по размер рибки. Улавя храната си като плува с широко отворена уста в продължение на няколко минути, след което я затваря, за да преглътне уловеното преди да повтори процеса. Необходимо ѝ е да филтрира огромно количество вода, за да се нахрани. Изчислено е, че една 5-метрова гигантска акула, която се движи с 0.85 метра в секунда може да филтрира до 450 тона вода за един час!
Както повечето акули, тази също има добре развито обоняние, което ѝ помага в търсенето на храна. Плува сравнително бавно, с не повече от 4 километра в час.
Интересно е, че тя има един от най-малките по размер мозъци сред всички акулообразни.
Друг любопитен факт, свързан с нея е, че въпреки огромните размери и сравнително ниската скорост, с която плува, гигантската акула може да скочи толкова високо над водата, че дори да се покаже изцяло над нея! Смята се, че го прави с цел да се отърве от паразити и или коменсали*.
коменсал* – организъм, който живее в симбиоза с друг организъм (в случая гигантската акула) и извлича полза от това, като за акулата няма такава.
Снимка: phys.org
Гигантската акула живее предимно самостоятелно, но може да се срещне и в малки групи и много рядко на по-големи такива. Най-голямата дълбочина, на която е откриван представител от вида е 910 метра.
Тя е яйцеживородна, което означава, че малките се излюпват непосредствено след снасянето на яйцата. Все още не е известно колко точно продължава бременността, но се допуска, че е не по-малко от 1 година, максимум 2 години. Това от своя страна я нарежда сред рекордьорите по продължителност на бременността при гръбначните животни. До този момент има само един регистриран случай на уловена женска гигантска акула, за която се установило, че носела 6 яйца в себе си.
Смята се, че достига полова зрялост на възраст между 6 и 13 години, като след това ражда на всеки от 2 до 4 години. За разлика от други видове, гигантската акула не е подробно изучена, поради което все още не е известна точната продължителност на живота ѝ, но повечето учени се обединяват около тезата, че живее около 50 години.
Поради намаляване популацията на гигантската акула в световен мащаб, тя е включена в Червеният списък на световнозастрашените видове като уязвим вид.
Както вече споменахме гигантската акула не е агресивен вид, като дори тя самата заобикаля лодки или намиращи се край нея водолази. Това от своя страна прави особено атрактивни за гмуркане районите, които обитава!
Снимка: en.wikipedia.org
Гигантската акула е особено привлекателна за рибарите, поради ниската скорост, с която плува и спокойния си характер. Понастоящем макар и определен като уязвим, този вид акули продължава да се лови в страни като Китай и Япония.
През юни 2015 година рибарски траулер улавя 6.3-метров мъжки екземпляр край бреговете на австралийския град Портланд. Рибата тежала около 3 тона и била дарена на музей, за да се изследва.
Освен хората, косатката е единствената реална заплаха за гигантската акула в Световния океан.
