С около 10% по-малко домашна ракия е сварена в лицензираните селски казани в страната в последните две години, съобщи Андон Андонов, председател на Сдружение „Българската домашна ракия“. Според него причината била по-лошата реколта от грозде и плодове.
По думите му, през 2018-та почти не е имало кайсии за ракия. „Миналата беше много лоша. На места реколтата беше под 50%, заради дъждовете и породените от тях болести. Някои стопани дори не набраха нищо. Спад има, защото много хора започнаха да изкореняват лозята и имаше дори субсидия за това. Има много изоставени лозя. Все по-малко млади хора се захващат с лозарство. За 2019 г. сме оптимисти засега. Прогнозите са за добра реколта“, допълни Андонов.
Според него намаляват хората, които варят плодови ракии.
„Всички предпочитат класиката – гроздова. Може би делът й е 70%. От плодовите преобладава сливовата, защото за нея има повече суровина и те са по-издръжливи от кайсиите, които трудно се опазват“, каза той за „Монитор“. Браншовикът добави, че все повече хора предпочитат да си правят ракията не от джибри, а от вино и делът им вече е около една четвърт.
От пресцентъра на Агенция „Митници“, уточниха, че за 2017 г. 1500-те лицензирани казана в страната са внесли в бюджета 1 млн. лв. акциз, а през миналата година – 936 хил. лв. Общата сума на акциза за високградусовия алкохол влязъл в хазната за 2018-та е 231 млн. лв, което е с 4,4% повече от предходната година. Простата сметка показва, че казанджиите са платили акциз над 240 пъти по-малко, отколкото останалите вносители и производители на концентрати в България.
От митниците напомнят още, че е незаконно да си варим ракията в къщи, а джибрите трябва да отнесем на лицензиран казан.
Болшинството нарушения констатирани на селските казани са документални, уточниха още от митниците. Най-често не са попълнени декларациите на клиентите дошли със собствените джибри да варят ракията. Причината е, че те и казанджиите първо изчакват да видят колко домашнярка ще излезе и след това да нагласят цифрите. В тези случаи имуществената санкция е от 500 до 2000 лв., като при повторно нарушение сумата се удвоява.
Платеният акциз зависи и от алкохолния градус, припомнят от митниците. Пълната ставка е 0,11 лв. за алкохолен градус на литър, като при стандартна 40-градусова ракия той е 4,40 лв. на литър. Всяко семейство има право на 30 литра за собствена употреба, като за това количество ставката наполовина по-ниска е 2,20 лв./л.
Лицензираните казани имат задължението всеки месец и когато не са работили да подават справки за сварената ракия, като във втория случай данните са нулеви.
Според изпълнителния директор на Агенцията по лозята и виното Красимир Коев ежегодно големите винпроми в страната използват за производство на ракия около 100 хил. тона грозде.
За малките селски казани обаче няма точна статистика.
