Хенри Браун – робът, който пътува в кутия в името на свободата си!

13
177
Добави коментар
AzZnam
AzZnam

Хенри Браун* е роден през 1815 година в окръг Луиза, щата Вирджиния. От малък работи на  тютюнева плантация. Живее с родителите си, има четири братя и три сестри. По това време негов собственик бил Джон Барет, бивш кмет на град Ричмънд, столица на щата Вирджиния.

Хенри Браун* – през 1949 година получава прякора Бокс (Box) – в превод от английски език означава кутия.

Години по-късно в биографичната си книга, ‘Разказ за живота на Хенри Бокс Браун’ от 1851 година, описва господаря си Барет като необичайно мил човек (доколкото е възможно това да се каже за робовладелец).

Снимка: myhero.com

Когато Джон Барет бил на смъртния си одър, той повикал при себе си Хенри Браун и майка му. Двамата били силно развълнувани, тъй като няколко години по-рано един от синовете на Барет освободил 40 от робите си и сега Хенри и майка му се надявали това да се случи и с тяхното семейство. За съжаление не това била новината, която умиращият Барет им съобщил, а че след неговата смърт техен господар ще бъде синът му Уилям, на когото те ще трябва да се подчиняват. Той ги уверил, че Уилям ще се отнася с уважение към цялото им семейство. Но това, което Джон Барет не съобразява е, че робите му били разпределени между четиримата му сина, което довело до разделянето на семейство Браун.

През 1835 година 20-годишният Хенри се влюбва в Нанси, момиче, което също е робиня. Тя била собственост на господин Лий, известен банков чиновник. Хенри отишъл при господаря ѝ, за да поиска разрешение да се ожени за Нанси. Също така помолил тя да не бъде продавана и изпращана на далечно място, за да могат двамата да живеят заедно. Господин Лий заявял, че никога не би разделил едно семейство.

През 1836 година Хенри и Нанси се оженили и през следващите години им се родили три деца. Присъединили се към Първата африканска баптистка църква, като Хенри дори пеел в хора. С течение на времето той се превърнал в ценен работник в местната тютюнева фабрика, което му дало възможност да спести достатъчно пари, за да наеме къща, в която да живее със семейството си.

Неочаквано всичко се променя в един августовски ден на 1848 година. Сутринта, когато Хенри отивал на работа, той едва ли е предполагал, че никога повече няма да види семейството си! Причина за това става неспазеното обещание на господин Лий, който продава Нанси (по това време тя била бременна с четвърто дете) и трите ѝ деца на робовладелец от Северна Каролина. Когато Хенри разбира за случилото се, вече било твърде късно, за да направи каквото и да било.

Снимка: en.wikipedia.org

За този момент от живота си Хенри пише следното в книгата си:

‘Не бях от много часове на работа, когато ми съобщиха, че жена ми и децата са били изведени от дома ни, изпратени на пазара и продадени на мъж от Северна Каролина. Не мога да опиша с думи чувствата, които изпитах в този момент!’

Бременната Нанси и трите ѝ деца били част от група от общо 350 роби. Хенри умолявал господаря си за помощ, но всичко, което той му казал било ‘можеш  да си намериш друга съпруга’.

Минали месеци, но мъката на Хенри по изгубеното му семейство не стихвала. Един ден докато се молел осъзнал, че след като не може да спаси съпругата и децата си, то поне може да се бори за свободата си!

Снимка: en.wikipedia.org

От общо всичките си 166 долара спестявания Хенри заплаща 86 на Самюел Смит, местен обущар, който заминава за град Филаделфия, щата Пенсилвания. Там той се среща с представители на движение против робството, за да се уточнят детайлите около бягството на Хенри. Планът бил той да пристигне във Филаделфия по пощата, криейки се в дървена кутия.

За целта Хенри наел дърводелец, който направил сандък дълъг 90 сантиметра, широк 60 сантиметра и дълбок 75 сантиметра. Той имал три малки дупки, през които Хенри да диша. Веднъж заел позиция в кутията, мъжът нямало как повече да помръдне. Ето защо бил поставен надпис капакът на кутията да сочи нагоре, както и да се премества внимателно. Но за ужас на Хенри нито едно от двете неща не били изпълнени.

илюстрация на кутията, в която е пътувал Хенри БраунСнимка: www.pbs.org

На 23-ти март 1849 година (някъде се споменава и 29-ти март) Хенри Браун влиза в малката кутия и поел по трудния път към свободата. По време на транспортирането на кутията тя непрекъснато била поставяна в различни позиции. По-късно мъжът споделя, че една от тях едва не го убила – тази, при която бил с главата надолу:

‘Усещах как очите ми се подуват, сякаш щяха да се пръснат. В тази позиция се опитах да повдигна ръката си, но нямах силата да го направя. Студена пот обливаше тялото ми, която сякаш предвестяваше края на земното ми нещастие’.

Мъжът прекарва в кутията цели 27 часа. Когато тя била отворена, той се опитал да се изправи, след което припада, но по-важното е, че оцелява!

Снимка: en.wikipedia.org

През 1850 година в САЩ се приема Закон за укриващите се роби, според който властите от американските щати непризнаващи робството са длъжни да съдействат при залавянето и екстрадирането на избягали роби обратно в щата, които са напуснали нелегално.

За краткото време като свободен човек, Хенри активно изнася речи пред събратята си и дори се превръща в популярна личност в североизточните щати. Но приемането на закона принуждава Хенри да се премести в Англия, където живее 25 години. През това време той се жени за англичанката Джейн Лойд и работи като фокусник. През 1875 година се завръща в Америка заедно със семейството си. Комбинира работата си на шоумен с изнасянето на речи пред афро-американското общество. Последните близо 10 години от живота си прекарва в Торонто, Канада където на 15-ти юни 1897 година умира като свободен човек!