Днес, на трети март, България отбелязва националния си празник – деня на Освобождението. Навършват се 141 години от подписването на Санстефанския договор, който слага край на османското робство.
Нека на този ден си припомним някои велики мисли за България, българите и родината. Но преди това, нека си припомним някои много важни факти за Освобождението.
Един факт, който медиите не споменават е, че „безкористната“ помощ на Русия ни струва повече от 10 милиона и половина книжни рубли. По онова време реципрочната стойност на тези пари в злато е била 32,5 тона злато.
В Указ № 1144 е записано, че България утвърждава конвенция за изплащане на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Императорски Войски.
От това става ясно, че ние всъщност сме платили за окупацията, а не за освобождението си. Че имперските амбиции на Русия са съзирали в нас потенциал за раждането на нова „Задунайска губерния“ е видно и от стр. 308 в първия том на издадената през 1954 г. в съветската страна „История на България“, където е отбелязано, че „Царското правителство на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една освободителна война“.
Според Санстефанският мирен договор, територията на България трябва да има площ от около 170 000 кв.км. Княжество България трябва да обхваща Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово (Качаник) и Албания (Корчанско), част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Това не се случва, заради желанието на Великите сили да няма силна българска държава. Обединеното кралство и Австро-Унгария веднага се обявяват против договора. Италия и Франция се обявяват против излаз на България на Бяло море. Сърбия, Румъния и Гърция също се обявяват против силна България.
Това са факти, които трябва да се изучават в училище и да се знаят от всички българи.
Велики мисли за България, българите и родината
„И да ме затворите, и да ме убиете даже, няма да има ползва от това, защото народът трябва да учи своя език, да познава своята история и вие не можете да го спрете. Той вече видя истината.“ – Анастасия Димитрова (1815-1894)
„Българине! Юнашки сине! Престани да бъдеш роб! Доста си търпял иго! – доста и премного. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слуша твоите въздишки. Погледни слънцето на правдата и виж що е свобода – пожелай я от все сърце. Пробуди се и извикай юнашки: Свобода!“ – Ангел Кънчев (1850-1872)
„Кал, дъжд, падане, ставане, не се върви, но нали е за свободата българска, юнакът трябва всичко да търпи.“ – Бачо Киро (1835-1876)
„Никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами!“ – Георги Бенковски (1843-1876)
„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно.“ – Евлоги Георгиев (1819-1897)
„Този неукротим и патриотичен народ не може да бъде заробен за още дълго време, той, подобно на швейцарския народ, от самата природа е създаден, да бъде свободен.“ – Алфонс дьо Ламартин (1790-1869)
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото отечество.“ – Христо Ботев (1848-1876)
„Какъв славен народ биха били българите, ако получат независимост! Този народ е весел, жизнен, войнствен и красив.“ – Егор Петрович Южаков
„Древните българи бяха онзи народ, който покрай викингите допринесе най-много за организиране и оформяна на цивилизацията на цяла Източна Европа.“ – Геза Фехер (1890-1955)
„Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.“ – Васил Левски (1837-1873)
„Не ща да съм турски и никакъв роб. … Същото искам и за милия си род.“ – Васил Левски (1837-1873)
„Дръжте се момчета!“ – последните думи на Никола Войновски към неговите четници. (1849-1876)
„За слава никога не гледайте, а за чест и за правда – то е най-светото нещо на този свят.“ – Никола Обретенов (1849-1939)
Сетланс
