Кукленският манастир и прочутите му лековити води

19
314
Добави коментар
AzZnam
AzZnam

В северните склонове на Родопите, на приблизително 17 километра южно от Пловдив се намира древният Кукленски манастир, по-известен в миналото като ‘Свети Безсребърници’.

Смята се, че светата обител е изградена по време на Второто българско царство, просъществувало в периода 1185 – 1396 година. Носи името на светите братя Дамян и Козма, които се славели като много добри лечители. Хората ги наричали безсребърници, тъй като не искали пари за сторената от тях добрина.

Снимка: bg.wikipedia.org

През 14-ти век древният манастир се обособява като важно книжовно средище, чието културно влияние достига връхната си точка при цар Иван Александър – един от най-дълго управлявалите български владетели (1331-1371 година). Интересно е, че именно тук по негова заръка е написан и илюстрован сборникът ‘Кукленски песнивец’. До преди да бъде преместен на съхранение в Научния архив на БАН, той дълги години се съхранявал в манастира.

По време на османското робство Кукленският манастир е разрушаван два пъти. От историческите извори разбираме, че в средата на 17-ти век в западните и централни части на Родопите започва процес на помохамеданчване (потурчване) на българите там. Тогава повече от 200 църкви и 30 манастира били изравнени със земята. Смята се, че заради чудодейното аязмо на Кукленския манастир, турците не посегнали на тази света обител.

Вярвало се, че водите на извора са лековити и дори неведнъж семейства на турски управници намирали там лек за болестите си. И до ден днешен те се считат за целебни и поради тази причина всяка година хиляди хора се стичат на това място, търсейки спасение.

На територия му през 18-ти век се разполагало килийно училище, но по това време вече се усещало гръцкото влияние, поради което в него се преподавало не на български, а на гръцки език. През първите години на 19-ти век светата обител преминава под контрола на гръцки монаси, които наредили българските стенописи да се покрият с мазилка, а върху нея да се изографисат гръцки.

Снимка: www.plovdivskamitropolia.bg

През първата половина на 20-ти век изгаря не малка част от манастира. Последвала реставрация, благодарение на която част от прикритите преди това български стенописи отново станали видими.

Манастирският комплекс се състой от 2 църкви (главната ‘Свети свети Козма и Дамян’ съществува от 15-ти век и храмът ‘Свето Благовещение’, изграден в средата на миналия век), параклис, стопански и жилищни постройки, както и лековито аязмо, за което вече стана дума.

Снимка: bg.wikipedia.org

Говорейки за Кукленския манастир, не може да не се отбележи и Асеновата крепост, позната още от времето на траките. Тя се намира на по-малко от 15 километра в югоизточна посока. През последните години там са изградени парапети, рампи и стълбища, които целогодишно я правят подходяща за посещение от хора на всякаква възраст.

Към днешна дата манастирът е действащ и разполага с не голяма леглова база (за около 50 души).

Празникът на Кукленския манастир съвпада с Петровден (29-ти юни), като честването му продължава цели три дни и се организира голям събор.