Гледам в тъжната есенна нощ с дъждовните капки падат листата. В далечината чувам някаква музика… И питам се къде ли си сега? Не ме обичаше в онова време, а аз желаех само едно. Сега,когато не сме млади,както някога ела да остареем заедно! Аз всеки ден се проклинам, защото те преотстъпих лесно на друг. Пеех песни,поболях се от надежди. И безброй пъти с китарата плачех… Не ме обичаше в онова време, а аз желаех само едно. Сега,когато не сме млади,както някога ела да остареем заедно! Дали още помниш,любов моя, когато заедно беряхме рози? Къде ли си сега,младост моя? Защо те тебе от мене откраднаха? Не ме обичаше в онова време, а аз желаех само едно. Сега,когато не сме млади,както някога ела да остареем заедно!
