Руският модул „Наука“, който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев
17 март 2019 г. 19:15 ч.
Светослав Александров. Ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин съобщи [1], че Многофункционалният лабораторен модул „МЛМ Наука“ най-накрая ще напусне центъра „Хруничев“ през август тази година и ще се отправи към РКК „Енергия“ за провеждането на предполетни изпитания. Решението е било взето на 16-ти март по време на съвещание в гр. Корольов.
Това е малко по-различен развой на събитията в сравнение с това, което очаквахме. Според първоначалните планове „Наука“ трябваше да бъде закаран направо на космодрума Байконур, където да бъде подложен на последните си тестове преди изстрелването с ракета „Протон-М“ към Международната космическа станция.
По данни от ТАСС [2] промяната се налага поради необходимостта да бъдат монтирани нови горивни резервоари, които ще са съвместими на 90% с резервоарите, използвани на ракетните степени „Фрегат“. Старите резервоари са замърсени със стружки и са непоправимо замърсени. Освен това е открито, че резервоарите са били направени преди 18-ти години със сериозни производствени нарушения и имат микропукнатини.
Напомням на читателите, че историята на модула „Наука“ е дълга и многострадална. Неуспехът на Русия да го построи успешно е довел до това, че руският сегмент на МКС остава незавършен до ден днешен. Строежът на „Наука“ започва още през далечната 1995 година, като първоначално модулът се предвижда да е резерва на „Звезда“ в случай на авария на ракетата-носител. Но „Заря“ полита успешно и по-късно, поради недостиг на средства, руснаците решават вместо да правят нови модули, за да завършат своята част на станцията, просто да преобразуват „Наука“ в модерна научна лаборатория. Първоначално изстрелването е планирано за 2007 година. Сега не се очертава да лети през 2020. Ако наистина „Наука“ успее да излети догодина, модулът ще е на 25 годишна възраст!
През 2013 година имаше изгледи, че изстрелването ще бъде проведено, но по време на изпитания в РКК „Енергия“ инженерите откриха, че горивните резервоари са замърсени с метални стърготини. Модулът беше върнат в предприятието-производител „Хруничев“, за да бъде почистен. След няколко години кански мъки се оказа, че замърсяването е непоправимо. Поради дългия престой на Земята се повдигнаха въпроси доколко модулът е годен за полет, тъй като изглежда, че и каучуковите компоненти са се амортизирали.
Как изобщо се е случило до тази абсурдна ситуация, изобщо нямаме идея. Преди две години на сайта на КОСМОС БГ бе публикувана новина [3] на базата на журналистическите проучвания, направени от руския журналист и експерт Анатолий Зак. Легендите, които се носят в ГКНПЦ „Хруничев“, разказват, че по време на преобразуването на модула от бекъп на „Заря“ в нова лаборатория „Наука“ работниците не са получили точни инструкции какво да правят и някои от тях са си помислили, че е трябвало да го нарежат за скрап!
Да се надяваме, че последните новини, които научихме от Рогозин, са показателни, че най-сетне е намерен начин за подмяната на повредените компоненти и че „Наука“ все пак ще полети. Дали това ще стане, предстои да видим. Историята на проекта обаче не вдъхва голям оптимизъм.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
