Трагикомично е да наблюдаваш как хората разсъждават само от личната си гледна точка и не могат да проумеят чуждата. Преди време случайно чух как един човек обясняваше на сегашния си работодател, че бившият му шеф не го уважавал. Отнасял се лошо с него, не му пукало за личните проблеми. После като останахме насаме с въпросния работодател, той с презрение се смееше и определяше поведението на служителя като наглост. Според него щом дава работа, значи трябва да го боготворят. Изобщо не се сещаше, че и той е длъжен да се съобразява с редица неща. Така разсъждава българският бизнесмен – важен е само неговият бизнес, заради който хората трябва да забравят семейство и нужди. Това не са нормални отношения. Дори според мен подобно поведение от страна на работодателя трябва да се таксува като престъпление срещу личността. В крайна сметка то е точно такова.
