Наказателно право

1
255
Добави коментар

Наказателното право е онази част от правото, която регулира обществените отношения, които се пораждат при извършване на престъпления в една социална общност. Именно затова наказателното право засяга права и интереси на личността, които стоят високо в йерархията на човешките ценности – живота, свободата, неприкосновеността на личността и имуществото му и пр. Така наказателното право има задачата да защити личността от престъпни посегателства срещу неговите най-високи ценност, като определя кои действия (деяния) са престъпления и какви наказания се налагат за тях. Чрез системата от процесуалните си норми (НПК) наказателния процес преследва задачата да разкрие престъплението и неговия автор, както и да приложи правилно закона. Във всяко наказателно дело се търси обективната истина, т.е. онова, което се е случило в действителност в миналото. Поради трудността на тази цел – истината- в процеса се дава възможност на две страни (прокурорът, като представител на държавата и обвиняемият/подсъдимият) публично пред обективен, безпристрастен и професионално подготвен съдия да се разгърне една състезателност на доводи, аргументи и доказателства. Нормите на наказателния процес формират законовата рамката и правилата, в и по които ще се провежда спора за виновността на подсъдимия. Това са правилата, по които ще се състезават двете страни, като всяка от тях ще представя, оспорва и аргументира доказателствата по делото. Прокурорът е лице, което има висока професионално подготовка по повдигане и поддържане на обвинение, докато обвиняемият/подсъдимият е със слаба юридическа подготовка и е поставен в особено психологическо състояние /арестуван е; стои изолиран от обществото; често се гледа на него като престъпник и пр./. Това налага в помощ на обвиняемия/подсъдимият да се притече висококвалифициран защитник – адвокат, който да брани правата му и с всички законни средства да отстоява интересите му. Всеки задържан, обвинен или подсъдим има право на защита. Част от това му право е и правото му да има защитник – адвокат. Правото на защита е и едно от основните конституционни права, тъй като има особено голямо значение в една демократична и правова държава.