И още актуална демографска статистика от НСИ за броя на жените, мъжете, новородените, хората в пенсионна възраст, градовете с най-много жители и населените места, където живеят шепа хора…
Населението на България към края на миналата година е било 7 000 039, което представлява 1,4% от целия Европейския съюз. В сравнение с предходната 2017-а жителите на страната ни са намалели с 49 995 души, или 0,7%, сочат актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ) за населението и демографската ситуация у нас.
Броят на живородените деца също е намалял – през 2018 г. на бял свят са дошли 62 197 деца, 1758 по-малко спрямо предходната година. Макар че починалите са по-малко с 1265 души, през изтеклата година са си отишли значително повече хора в сравнение с новородените – 108 526, а коефициентът на обща смъртност е 15,4‰.
Освен спад в раждаемостта и смъртността, от НСИ очертават още няколко демографски тенденции:
– Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението;
– Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
– Намалява детската смъртност;
– Увеличават се броят на сключените граждански бракове, но и броят на бракоразводите;
– Остава непроменена очакваната средна продължителност на живота.
Мъжете са 3 395 701 (48,5%), а жените – 3 604 338 (51,5%), или на 1000 мъже се падат 061 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години, но с нарастването на възрастта броят и относителният дял на жените в общото население на страната се увеличават.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства до 43.8 в края на миналата година. В градовете средната възраст на жителите е 42.8 години, а в селата – 46.4 години
Към края на 2018 г. българите на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21,3% от населението на страната, което прави годишен ръст с 0,3 пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред нежния пол, като жените над 65 години са 24,8% от населението, а мъжете – 17,7%.
В регионален аспект делът на хората на 65-годишна възраст е най-висок в областите Видин (29,6%), Габрово (28,6%) и Кюстендил (27,3%), като общо в 20 области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София-град (17,5%) и Варна – 18,9%.
България е сред осемте държави от ЕС, където този дял надхвърля 20%, при средно 19,7% за всички 28 страни членки. Най-напред по този показател са Италия (22,6%), Гърция (21,8%) и Португалия (21,5%).
Същевременно децата до 15 години в страната към края на 2018 г. са били 1 004 845, или 14,4% от общата численост на населението, като спрямо 2017 г. този дял е нараснал с 0,1 пункта. Относителният дял на населението под тази възраст е най-висок в областите Сливен (18,5%) и Бургас (15,6%), като общо в 16 области у нас този дял е под общия за страната, а най-нисък е в областите Смолян (11,5%) и Габрово (11,6%).
За сравнение делът на най-младото население към началото на 2018 г. е бил 15,6%, като най-нисък е в Италия (13,4%) и Германия (13,5%), а най-висок – в Ирландия (20,8%) и Франция (18,1%).
Хората в трудоспособна възраст у нас са 4,201 млн. души, или точно 60% от населението на страната, като мъжете са 2,206 млн., а жените – 1,994 млн. През 2018 г. обаче броят на трудоспособното население е намалял с почти 48 хил. души, или с 1,1%, спрямо предходната година.
В градовете живеят 5 159 129 души, или 73,7%, а в селата – 1 840 910 души, или 26,3%. Към края на 2018 г. населените места в България са били 5256, от които 257 градове и 4999 – села. В 1193 от тях (22,7%) живеят под 50 души, а с над 100 хил. жители са шест града в страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, където е разпределено над 1/3 (34,4%) от населението на страната.
Без никакви жители са 164 населени места, като най-много са те в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали – съответно 64, 55 и 11. Най-малка по население е област Видин, където живеят 84 865 души, или 1,2%, а най-голяма е София-град с 1 328 120 жители (19%).
Източник: НСИ
