ЛИЧНИ МИСЛИ ЗА ПОЕЗИЯТА И ИЗКУСТВОТО
Автор: Виктор Кордон
В съвременната поезия се откроява, или поне аз забелязвам, ясна и дълбока тенденция към хиперболизиране и изопачаване на изказа и редуциране и омаловажаване на смисъла. Имам предвид, че с високопарни и абстрактни понятия, съчетани хаотично и несвързани логически, се прикрива идейната недостатъчност, липсата на вътрешна логика и отсъствието на здрав смисъл в произведението. Най-важното за всяка човешка дейност (практическа или художествена) – идеята, смисълът, логиката, хармонията между лукративността и естетиката – е подчинено на сложните, натруфени, но празно звучащи изрази, превръщащи творението в превзета, надута, куха и смислово нестабилна конструкция, изпразнена от съдържание, т.е. в претенциозно празнословие. Нещо като лъскава и кичозна опаковка, в която няма нищо ценно.
Идейната импотентност се крие зад помпозни и безсмислени фрази, които не казват нищо стойностно, но пък претендират да бъдат изкуство. За да бъдем справедливи, трябва да отбележим, че това е тенденция на общ упадък не само в поезията, но и във всички видове изкуство, което в момента се намира в период на разлагане. Разбира се, истински творци все пак има и винаги ще има, но те са много малка част от цялото, капка прясна вода в огромното блато. А останалите подвизаващи се в тази иначе най-висша сфера на човешката деятелност не само не са хора на изкуството, а са негови унищожители, които с всяка своя изява трупат върху него още повече тиня и нечистотии. Те са като чужди тела в организма на истинското изкуство, което изпитва органическа непоносимост към тях и прави титанични усилия да се освободи от вредителското им присъствие. Но докато обществото изпитва търпимост спрямо тях заради занижените си критерии, те ще продължат да шестват победоносно подобно на варвари в храма на изкуството, които унищожават достиженията на цивилизацията, защото не ги разбират, тъй като са лишени от естетическа чувствителност.
